Болничните с продължителност до 3 дни се увеличават с 50% за пет години

Млада жена от врачанско село е работила в чужбина в период, в който е била в болнични. Издадени са й два болнични листа с обща продължителност от около три месеца, а според МВР тя е напуснала България през Калотина и се е върнала в страната два месеца по-късно – в края на втория болничен лист, през летище София. Междувременно е била „прегледана“ в медицински център в общината по местоживеене. Това е само един от случаите, описани в последния тримесечен бюлетин на Националния осигурителен институт, при които след сигнал на работодател експертите на НОИ със съдействието на МВР засичат нарушителите.

Проверка по друг сигнал показала, че заболял за шест месеца човек прекарал този период в САЩ. При положение че нарастващият брой дни във временна неработоспособност основателно буди обществени и граждански тревоги, целенасочено сътрудничество между различни органи – НОИ, МВР, общини, работодатели, би имало като резултат опазване на обществени средства, което е в интерес на всички, коментират експертите на осигурителния институт.

Какво показват данните

НОИ отбелязва, че анализът на причините за увеличаване на болничните листове трябва да бъде комплексен и да обхваща информацията не само от МВР, но и на други институции – за здравословното състояние на заболелите, условията на труд, професията им и характеристиките на органите, извършили експертизата на неработоспособността.

Статистиката на осигурителния институт от 2014 до края на 2018 г. показва, че броят на издадените болнични листове за последните пет години нараства средно с 20%. Заради по-големия им брой болничните за над 1 месец имат най-голям принос, приблизително 58.5 на сто, в общото им нарастване.

С най-голям процент – над 47%, пък се увеличават кратките болнични – до 3 дни. Именно за тях е подозрението на работодатели, че прикриват почивки в чужбина покрай национални празници.

Броят на издадените болнични листове и на платените дни нарастват с еднакви темпове – средно с по една пета между 2014 и 2018 г., сочат статистическите данни.

Поради тези причини, но и заради увеличението на доходите през периода съществено нарастват и разходите на НОИ за изплатените обезщетения – общо с 54% без да е променено правилото, по което те се изчисляват.

Този процес протича паралелно с нарастване на броя на декларираните от работодателите изплатени от тях работни дни за временна неработоспособност поради общо заболяване. От персоналния регистър на НОИ се вижда, че през 2014 г. дните са били 4.8 млн., а през 2017 г. – 5.5 млн. За сметка на работодателя са първите три дни от болестта.

Източник и снимка: dnevnik.bg