Европа: Слаби резултати за здравеопазването в България

Продължителността на живот на българите все още е най-ниската в ЕС. Недостатъчно развитата профилактика и извънболнична (или амбулаторна) помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването. Това са част от констатациите в здравния профил на страната за 2019 г. изготвен от Европейската комисия.

Макар че средната продължителност на живота в България се е увеличила от 71.6 години през 2000 г. на 74.8 години през 2017 г., тя е най-ниската в ЕС. Повишението на средната продължителност на живота е по-голямо сред жените, отколкото сред мъжете, като по този начин съществуващата разлика между половете е нараснала на седем години. Въпреки това жените в България са с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС (78.4 години), докато мъжете са с третата най-ниска (71.4 години).

Разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8.1% от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9.8%, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания (ДП) от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46.6% в сравнение с 15.8% като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване.

Както предотвратимата с превенция смъртност, така и предотвратимата с добро лечение, са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за големи възможности за подобряване на профилактиката и ефикасността на медицинската помощ. Липсата на данни по ключови показатели възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването.

Първичната профилактика и промоция на здравето са слабозастъпени, което обяснява високия коефициент на предотвратима смъртност. Приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато една десета от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ.

Въпреки че заявените неудовлетворени потребности са на най-ниското равнище от 2008 г. насам, групите с ниски доходи са по-силно засегнати. Високите директни плащания и липсата на здравно осигуряване при значителен дял от населението са основните пречки пред достъпа.

Увеличаването на разходите за здравеопазване се осигурява главно за сметка на директните плащания от потребителите. Понастоящем системата на здравеопазването реално разчита в почти еднаква степен на частните разходи и публичните средства като източници на приходи, като делът на публичното финансиране (52%) през последните години намалява. В неравнопоставено положение са хората с по-ниски доходи.

На лекарствените продукти се пада преобладаващата част от частните разходи за здравеопазване, следвани от разходите за извънболнична помощ. Неофициалните плащания под формата на „парични дарения“ за лекарите представляват значителен дял от директните плащания от пациентите.

Най-голямото предизвикателство пред достъпността на здравната помощ е значителната част от населението (около 14%), което не е обхванато от социалното здравно осигуряване. Разликата в обхвата на населението засяга в различна степен дългосрочно безработните, ромското население и хората, живеещи в неблагоприятните райони. Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.

Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание поради прекомерното разчитане на частните разходи и намаляващото население в трудоспособна възраст, което плаща здравни осигуровки. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими.

Недостигът на медицински специалисти, особено на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, възпрепятства развитието на първичната помощ и предоставянето на услуги в неблагоприятните райони.