Има надежда, не всичко е загубено

Днешният ден ми вдъхна надежда, че не всичко е загубено.

Всъщност, аз неизменно съм съветвал младите да не униват, да вярват, да не се предават, да се борят, защото докато не всичко е загубено, нищо не е загубено.

Днешният ден ми вдъхна надежда.

А както винаги съм (си) казвал – Надеждата като първа глупачка умира последна.

Последна – едва след като всичко друго изтлее, едва след като е опитано всичко останало.

Обществото трябва да се опита да направя нещо. Като героя от „Полет над кукувиче гнездо“, който поне се опита да направи нещо.

Нещата вече вървят към или-или:

– Или България, или Черна дупка, която поглъща всичко по пътя си – надежди, доверие, амбиции, бъдеще

– Или Европа, или не-Европа, някакъв хибрид от Ориент и санитарен коридор.

– Или Демокрация, или Безправие, с демонстративен отказ от правосъдие и откровено презрение към справедливостта..

– Или Свобода, или Насилие, което ще наказва дори не само за алтернативно говорене и мислене, а и за нежелание да се аплодира на носителите на това Насилие..

Важното е, че има надежда.

Докато има надежда, ще има шанс да не е така, както е сега.

Докато има шанс, ще има и вероятност за Промяна.

Докато има вероятност за Промяна, ще има и възможност за Промяна.

И понеже сблъсъкът днес е между желаещите Промяната и силите на Не-промяната, ще ми се да кажа на левите – не гледайте отстрани, това е и вашата битка!

Пък като бъде спечелена тази битка, мерете си каквото си мерите с десните.

Иначе силите на Не-промяната ще ви натикат и вас заедно с десните в клетката на Не-свободата. Не си правете илюзия, че ще ви се размине!

Мнението на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук и е препечатано в Офнюз. Снимка: Офнюз