Колкото си по – прост, толкова си на по – високо ниво

Големите български телевизии стигнаха дъното вчера при отразяването на трагедията на АМ „Струма“. Оказаха се там по няколко причини. То не бяха извънредни включвания, то не бяха ексклузивни коментари, то не беше едно търчане на репортерчета в опит да са първи и да стигнат до мястото на инцидента. И като заповтаряха едни и същи кадри, и като каканижеха едни и същи думи по време на включванията си, и едни и същи експерти. Без коментар оставам, че по една от телевизиите ни „информираха“, че премиерът на България е изразил съболезнования на загиналите.

Скръб

От друга страна голяма част от мисирките отново влязоха в руслото на баналните въпроси – „Как се чувствате“, „Как сте“. И това на хора, които са преживели такава невиждана трагедия. Е, майната ви. Няма да ви нарека колеги. Защото това бяха марионетки, които не вложиха капчица разум, а слушаха и изпълняваха неистовите напъни на продуцентите по слушалката в ухото.

Потрес

Само една вметка. Вчера се чуха призиви във Факултета по журналистика да се учи журналистическа етика. Е, /не/уважаеми – Учи се. Само, че предметът се казва – Журналистическа деонтология.  

Това вчерашното няма как да го нарека журналистика. Мен не са ме учили така. За мен това не беше нито журналистика, нито телевизия.  По-голяма част от тези си бяха дръжки на микрофон, които са назначени с връзки.

Папагали

Не казвам, че журналистът не трябва да е чакал. Напротив. Но да задаваш въпроси само, защото трябва да задаваш или пък, за да смяташ, че ще бъдеш звездата… Е, не. Те, телевизиите нагледно ни показаха за пореден път, че правилото колкото си по – прост, толкова си на по – високо ниво, си е аксиома.