Луиза Китар е поредният разказвач на #ПриказкаЗаСилата

Млада, вдъхновена, заредена и зареждаща с позитивизъм, Луиза прие предизвикателството и написа своята приказка така …

Eто и от мен една приказка! Благодаря на Slavian Kostov , че ме подтикна да събера в един малък албум няколко цветни петна от ежедневието ми през този месец и половина.

#приказказасилата

Ще започна с това, което самият Славян написа „Достатъчно е да затворим windows-а и да отворим #ПРОЗОРЕЦА. Първата седмица от карантината беше една непрестанна мигрена. Съвсем откровено – предозирах с компютъра, телевизията, телефона,… И да, за да се излекувам беше достатъчно да затворя windows-a и да посрещна пролетта, да се отдам на ръчен труд, да създавам за света, който пряко ме заобикаля.

Силно се надявам, че тази ситуация на пандемия ще ни накара да преорганизираме приоритетите си, да се върнем по-близо до корените си, без това да значи крачка назад. Да сме по-близо до природата, да се храним с локална храна, да обръщаме повече внимание един на друг. Възхищавам се на баща ми, който вече от няколко години има голяма градина и се храни с това, което е отгледал. И се радвам на всички тези, които сега, вместо да са затворени в някоя панелка без тераса, са в къщите, по дворовете, с пръст под ноктите.

Аз си нямам градина, но пък си имам ателие с тераса, две липи отпред, керемидени покриви, улични котки и цялото време на света, за да се занимавам с каквото си поискам!

И цялото време на света, за да преосмислям активността си като художник. Едва ли работата на твореца има повече смисъл сега от преди, но със сигурност разпространението на изкуството и реалния контакт с него претърпяват промени,.. за добро или зло. Сега е време да развихрим въображението си !

Както една част от близките и познатите ми знаеха, подготвях изложба, която не успя да се състои. Затова реших да взема своя реванш. На пук на карантината, вирусите и променливото време, с огромно удоволствие ви съобщавам, че от 7ми май, терасата се превръща в изложбено пространство, видимо от улицата. (предимството да живееш на първия етаж!)

На откриването на Коледната изложба на DHH – ДРУЖЕСТВО НА ХАСКОВСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ, Красимира Славова ме попита какво искам да направя като млад артист в Хасково. Съвсем сериозно и говорех за нуждата от форми на изкуство извън галериите, извън сградата на театъра. Тогава все още можехме да ходим на театър.

В този ред на нещата, няма как да не си помисля за едни от големите слънца, които често виждаме в Хасково, а именно в Театъра – Димитър Атанасов-Шърата и Peter Vlaikov и ми се прииска да чуя тяхната приказка….

Благодарим на Община Хасково за инициативата #приказказасилата!Бъдете здрави и се усмихвайте отвътре и отвън!

П.П. : Понеже е хубаво да има изненади, искам да намигна на една млада художничка от Хасково, която сега е някъде в другия край на Европа. Konstanca Koleva, а твоята пъстра приказка?