Проф. Герджиков: Студентът иска да учи това, което му е присърце, а не, което държавата субсидира

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обяви допълнителен прием за 1280 незаети места след приключилото класиране на третия етап. Има 800 незаети места в почти всички специалности, субсидирани от държавата, сред които и във всички дисциплини с педагогически профил. Ректорът професор Анастас Герджиков обясни пред БНР, че в това “няма новина и положението е такова от 10 години“:

„Трябва да си дадем сметка, че не можем да сравняваме просто незаети бройки. Ще ви дам прост пример – ако в една специалност тази година държавата утвърди прием от 10 души и приемете 9, незаетата бройка е една. Ако за следващата година има прием 20, а се заемат 12, ще имате 8. Трябва да се сравняват заетите бройки. Там във всички български университети в последните 10 години има постепенно намаляване, което се дължи на демографската криза“.

Проф. Герджиков даде пример със специалността „Медицина“ в СУ, където има повече приети от миналата година, но остават незаети бройки. Броят на приеманите в специалността е все още малък и тази „бутиковост“ позволява по-голяма индивидуална грижа към студентите, допълни той.

Когато приемът във всички ВУЗ падне до 40 000 студенти това ще бъде „едно нормално съотношение“ спрямо випуска, коментира ректорът на СУ в предаването „12+4“ по „Хоризонт“:

„Демографският срив изобщо не е проблем на висшето образование. Вместо всяка година да подновяваме новината как във всички университети има свободни места, което няма да е така, когато реформата завърши, тъй като Министерството намалява приема, е по-добре да си зададем въпроса: „Ако децата намаляват с такава скорост, кой ще работи“. Тук не е въпросът кой ще стане студент. Истинският проблем не е колко са незаетите места, а какъв процент от випуска искаме да приемаме. Колкото по-малък – толкова по-качествено ще е образованието, защото тогава ще приемаме най-добрите“.

Проф. Герджиков нарече „широко разпространена легенда“ твърденията, че всеки приет в университет може да завърши:

„В моята конкретна катедра, понеже следването е трудно, завършва около 1/3 от започналите. Отсяването е факт и винаги го е имало във всички добри университети. Нито „добрите“, нито „лошите“ имат особен интерес да задържат всички студенти, защото субсидията не се определя според броя на студентите в горните курсове, а само според броя на студентите в първи курс. Слава Богу, това е нещо, което държавата никога не е променяла. Това е една много правилна стъпка, която позволява на университетите, след първи курс, да се освободят от тези, които наистина не могат да бъдат добри студенти“.

Липсата на интерес към точните науки и природните науки обаче остава сериозен проблем въпреки мерките за популяризирането им:

„На 19 години човек наистина иска да учи това, което му е присърце, а не това, което стимулираме с висока стипендия или с ниска такса. Ако аз искам да уча „Психология“, трудно ще ме накарате да уча „Физика“ като ми предложите 3 пъти повече пари…Продължаваме да мислим, заедно с Министерството, как да стимулираме по други начини приема, включително и как да популяризираме реализацията“.

Ректорът на СУ поясни, че завършилите софтуерни специалности имат сходни възнаграждения с тези, завършили математика, но тази специалност не е широко популярна.

Заради демографската криза намалява и напливът към чужди университети и то повече, отколкото към българските, отчете Герджиков и допълни, че българските университети са разпознаваеми:

„Софийският университет е единственият в първите 1000, а в следващите 1500 има още два. Тези са познати по света, но в никой случай не могат да се конкурират с най-популярните университети. Не можем да се конкурираме с тях и по финансиране, тъй като най-ниското финансиране в топ 100 на световната класация е 1 милиард. Най-високото – между 33 и 35 милиарда, годишно. Няма как да се конкурираме с най-големите университети, но това не е и нужно. Една част – 5% или 7% от завършващите – да отидат в чужбина да следват, това не е лошо. Лошо е да остават там да работят“.

Софийският университет стимулира „колкото може повече хора да заминат да учат поне един семестър в чужбина, за да видят и нещо различно“, допълни проф. Герджиков.

Източник и снимка: БНР