С. Бъчварова: Не разбирам как на огромен брой хора, бе насаден страх от ужасна смърт или мъчително боледуване

От днес до края на извънредното положение Taran.news ще публикува мнения на хората от цялата страна за ситуацията, коронавируса и т.н. Ако и Вие имате какво да кажете и искате да го направите, може да ни изпращате мнението си на e-mail: taran2057@abv.bg, а то ще е разположено в рубриката ни „Коментари“. Ще се публикуват само мнения, които са с име и снимка на автора.

Днес Ви представяме мнението на Светла Бъчварова от София, която е работила като редактор в Mediapool.bg. Написаното от нея първо бе качено във Фейсбук.

Още не мога да осмисля в какъв филм се вкара по-голямата част от света покрай този вирус. Не мога и не мога да проумея как за броени седмици бе парализиран животът на милиони хора, как бе хвърлен на боклука голям и малък бизнес за милиарди, как без препитания останаха милиони в трудоспособна възраст, а с накъсано образование – неизброимо число деца и подрастващи.

Не го проумявам. Наистина.

Не разбирам как на огромен, наистина огромен брой хора, естествено, и на мен, постепенно бе насаден страх от ужасна смърт или най-малкото от мъчително боледуване. Как призракът на морги, ковчези и черни чували полека ни бе вкаран в главите. Как ни се втълпи разказът за невидимото чудовище, което броди, и ако някога се открие ваксина, това ще е след години. Защото то, чудовището, мутира.

Едновременно с това дойде и вменената вина. Вината на отделния човек и на цели групи от хора. Не ходете при родителите си, ще ги убиете. Вие, старите, стойте вкъщи, за да не умрете. И стари, и млади, пазете здравната система, защото, ако се срине, какво ще правите? Подкрепете медиците, нашите герои, които ви спасяват от безотговорността ви. Дарете, ръкопляскайте. Не ходете по градинките на въздух. Той ли е по-важен от живота ви… Слушайте по-умните. Подчинявайте се.

Част от нашия ден сред четирите стени станаха думите карантина, социална изолация, дистанция, тестове, заразени, вирусоносители, безсимптомно, маски, предпазни ръкавици.

Е?

Колко може така да кара едно подложено на ерозия общество? Някои казват – ами дълго. Празно няма – то ще се адаптира към променените условия, в които ще броди този или друг призрак.

И тогава лесно ще се изгради общество от стресирани, наплашени и с чувство за вина граждани, за които ще се грижат отговорни здрави сили.