Коментари

В Япония: Намесиха България в незаконни трансплантации

През април миналата година двама японци са получили трансплантация на бъбрек в болница в България, уредена от турчин. Операциите са преминали успешно, но той спрял да посредничи, след като българските власти започнали разследване по подозрение за нелегални трансплантации от живи донори, извършени в страната през 2019 – 2021 г.“

Това посочва разследване на „Йомиури Шинбун“, един от водещите вестници на Япония, за международна схема за незаконни трансплантации в редица държави. Поводът са подозренията, че японска неправителствена организация с идеална цел е участвала в нея, като е сътрудничела със споменатия „координатор“, чието име не се споменава.

Но в поредица публикации на изданието се описва, че това е гражданин на Турция, представящ се за лекар, който през 2017 г. е бил арестуван от властите в Украйна по подозрение за участие в трафик на органи и срещу него там още не е приключило делото. „Известно е, че той е получавал средства, вкл. „такса за донора“ от около 15 хил. долара (не е сигурно, че цялата сума е достигала до реалния дарител), от Асоциацията за подкрепа на пациенти с нелечими заболявания („Набо канджа шиен но кай“), базирана в Токио. Общата сума достигала 80 хил. долара.

„Йомиури Шинбун“ не дава повече подробности за българската част от схемата, но споменатите факти сочат към подозренията в началото на юни 2021 г. на служебния здравен министър Стойчо Кацаров към ръководството на болница „Лозенец“ в София за извършени там между 2019 и април 2021 г. (по времето на предшествениците му Кирил Ананиев и Костадин Ангелов в правителството на Бойко Борисов) 14 трансплантации на бъбрек от жив донор. Това бе и едно от основанията той да отстрани директора проф. Любомир Спасов и съвета на директорите на здравното заведение.

Твърдението за схема на турски гражданин с български представител присъства от началото на юни 2021 г.:

  • Пред „Нова“ телевизия Мишел Леви, бившият маркетинг мениджър на правителствена болница „Лозенец“ (и един от разпитаните по случая), потвърди, че там са правени незаконни трансплантации, вкл. четири бъбречни, като за всяка от тях по сметките на болницата са постъпвали над 20 хиляди долара.
  • По думите му връзката между пациентите и болницата се осъществявала през специална фирма. „Има фирма, която е собственост на турски гражданин с представител в България и човек, който отговаря за логистиката. Те пристигат, те намират реципиентите, те намират донорите (от Украйна и Молдова) и със знанието и благословията на проф. Спасов тези хора се озовават в болница „Лозенец“, каза той.

„Тази практика е била известна на властите. От октомври 2020 г. Министерството на здравеопазването е знаело, че в болница „Лозенец“ са били извършени поне няколко трансплантации на хора с фалшиви документи. Но управленска реакция на случващото се не е имало. (…) България известно време е била център на международна престъпна организация за трафик на човешки органи, за който част от българските власти са знаели, но не са направили нищо. Това може да означава само едно – че покровителите на тази организация са на най-високото ниво в държавата. Там, където може да се нареди престъпления от такъв порядък да не бъдат разследвани.“

Българският закон не позволява такива трансплантации, когато донорът няма пряка родствена връзка с пациента. Според Кацаров „донорите са „племенници“ от Украйна и Молдова, а реципиентите са „чичовци и лели“ от Израел, Япония, Германия, Оман. Има всички основания да се смята, че тези хора не са роднини помежду си“. Той добави, че поне за част от случаите има информация от съответните държави, че реципиентите не са техни граждани и че става дума за фалшиви самоличности.

„Дневник“ попита Софийската градска прокуратура докъде е стигнал при тях този случай година по-късно. Отговорът е, че според наблюдаващата прокурорка „към момента не можем да дадем абсолютно никаква информация за дела на спецпрокуратурата. Още повече че трябва да се иска и допълнително разрешение по 198 от НПК (т.е. да се иска разрешение за разгласяване от наблюдаващ прокурор – бел. ред.)“.

Преди година адвокат Стоян Мадин обясни за „Капитал“, че в Наказателния кодекс има специален текст, който засяга нарушаването на правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи за трансплантация, като наказанието е лишаване от свобода от една до три години, а ако деянието е извършено с користна цел – от три до пет години.

В случая трансплантациите са платени от чуждите граждани по тарифата за частни пациенти. „При всички положения, ако има документи с невярно съдържание и те са създадени от длъжностни лица, те също носят наказателна отговорност до пет години, а всяко ползване на фалшифицирани документи с умисъл представлява отделно престъпление“, казва адвокат Мадин.

Японското журналистическо разследване се позовава на звукозаписи и видео, с които разполага, както и свидетелства от лица, свързани с асоциацията и пациенти, преминали през хирургическа намеса.

В един от записите става дума за планиране през 2022 г. на трансплантация в Шри Ланка при подозрение за трафик на бъбреци от живи дарители. Предвиждало се да бъдат изпращани по двама пациенти от група от общо 10 души, но всичко се провалило заради икономическия хаос и безредиците, в които тази островна държава изпадна.

Асоциацията е извеждала японци предимно в Китай като посредник за трансплантации от починали хора или екзекутирани затворници, пише още „Йомиури Шинбун“. Но там нещата станали сложни заради тоталните блокади, налагани от властите за овладяване на епидемията от COVID-19 и други проблеми.

Случаят от Киргизстан

Тогава „Набо канджа шиен но кай“ се обърнала към посредничеството на турчина, който осигурил връзката с болница в България. Заради разследването в София през юни 2021 г. схемата се пренасочила към Узбекистан за нуждите на 58-годишна японка и други пациенти. Той опитал да уреди операции в Ташкент в националната болница на бившата съветска република, но в крайна сметка се спрял на частна клиника в съседен Киргизстан.

Там жената получила бъбрек от украинка с фалшифициран японски паспорт, за да изглежда роднина (в Киргизстан законът позволява такава операция само между от близък жив дарител). Донорът на средна възраст дори се опитвала да говори на японски, на което я били обучили организаторите от асоциацията. В клиниката било докарано оборудване, а хирург е пристигнал от чужбина – египтянин вместо обещания „специалист от Индия“.

Операцията не минала добре, жената се разболяла сериозно и когато се завърнала в родината си, се оказало, че присаденият орган не функционира и се наложило да бъде премахнат. Японката описва, че седмица след операцията с изненада се събудила в хотелска стая в Бишкек, а не в болнично отделение, след което научила, че е имало извънредна ситуация, при която е починал израелски гражданин, подложен на трансплантация по пътека, различна от японската схема. Това спряло и планираните операции на други трима души.

В България до изявлението на министър Стойчо Кацаров ситуацията се развива така:

  • Интерпол изпраща в края на януари 2020 г. до държавите, с които работи, т.нар. лилава бюлетина (Purple notice) за „данни за трафик на органи чрез фалшифициране на документи и деклариране на неверни данни за роднински връзки“.
  • Българското МВР препраща по служебен път уведомлението до Министерството на здравеопазването.
  • Заместник-министърът Бойко Пенков го препраща на Агенция „Медицински надзор“, която започва проверка, вкл. със запитвания до посолствата на няколко държави в София за автентичността на документите за самоличност.
  • Заради установеното агенцията уведомява министъра на здравеопазването Костадин Ангелов и ДАНС, на която препраща и всички данни за фалшиви документи.
  • ДАНС отговаря след известно време, че случаят не е за тях, и го препращат към ГДБОП. Не е известно да е последвало нещо.
  • Оказва се, че покрай препращането ДАНС и ГДБОП не пазят и един лист от преписката.
  • Стойчо Кацаров събира документи в ново досие по случая и го изпраща на служебния вътрешен министър Бойко Рашков.

Турчинът очевидно е имал добре разработена система, защото почти веднага предложил преместване в Шри Ланка, като през май 2022 г. казал в онлайн среща: „Можем да започнем по всяко време. Бих искал да започнете да изпращате пациентите около юли.“

Месец преди да започнат да пристигат пациентите, той поискал медицинската им информация и свидетелството за раждане. Директорът на асоциацията казал „да побързаме и да го направим – ако един успее, ще ви изпращаме по двама на всеки два месеца от общо 10 души“. По това време НПО-то препоръчало трансплантация в Шри Ланка на 58-годишен мъж от Йокохама и пътуването му било подготвено за началото на юли.

На сайта на асоциацията се твърди, че „никога не сме участвали в трафик на органи“, но се допълва, че „е вярно, че имаше подозрение за такъв трафик“ във връзка със случая от Киргизстан миналата година.

През последните 17 години през „Набо канджа шиен но кай“ са минали около 170 задгранични трансплантации. Източниците на органи са живи донори (в 5 случая), загинали в инциденти, изпаднали в мозъчна смърт или екзекутирани (до 2015 г.). Подборът на донорите и условията за участието им са на местните болници и координатори и асоциацията „никога не е участвала“ в този процес. В писмо до вестника, направил публикациите, се уточнява, че тя се занимава единствено с „хоспитализирането, процедурите по изписване и личните грижи за пациента“.

Японският закон за дарителството забранява трафик на органи, както и търсенето или предлагането на органи за продан. Япония е страна по „Истанбулската декларация“ от 2018 г., обявяваща, че трафикът на органи трябва да бъде забранен, защото нарушава принципите на „равнопоставеност, справедливост и уважение към човешкото достойнство“./Дневник/

снимката е илюстративна