Глаголицата навършва 1160 години

В средата на IX век българската държава обхваща голяма част от Балканския полуостров и в нея все още господства езичеството. Задачата да я приобщи към наложилото се в Европа християнство се пада на княз Борис I, който през 864 г. разпорежда да бъде приета новата религия. А за да станат църковните служби разбираеми за вярващите, се появява необходимост не само да се проповядва на достъпен език, но и християнските книги да бъдат преведени от гръцки.

През 855 г. роденият в Солун Константин Кирил Философ се заема със създаването на славянска азбука, наречена “глаголица”, на която заедно с брат си Методий да преведе богослужебните книги. Според учените графичната система е завършена през 863 г., затова и днес отбелязваме нейната 1160-а годишнина.

“За разлика от езическите религии, където ритуалът е основен, тук самата ѝ същност трябва да бъде засвидетелствана в писмен вид и това е причината за създаването на глаголицата – казва проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН. – Трябва да знаем, че тя е предназначена за българските славяни, живеещи около Охрид, както и че съответства на звуковата система на източните български диалекти. Именно това е нашата връзка с азбуката, която първоначално е донесена в България от учениците на Кирил и Методий – посрещнати радушно от българския княз Борис I след прогонването им от Велика Моравия.”

Глаголицата е замислена като свещена азбука, затова и писмените ѝ знаци се състоят от три основни християнски символа. Първата буква изобразява кръста, на който е разпнат Спасителя. В нея присъстват също кръгът, символизиращ безкрайността, и триъгълникът, олицетворяващ Светата Троица.

В края на IX век в Преславската книжовна школа е създадена втората българска азбука, наречена “кирилица” на името на Константин Кирил Философ. Тя възниква въз основа на глаголицата и всяка нейна буква отговаря на отделен звук.

“Това са двете български азбуки, които докъм XI век продължават своето съществуване паралелно – казва още проф. Славия Бърлиева. – След това глаголицата, която първоначално се употребява, започва да отстъпва и на нейно място застава кирилицата. Най-напред глаголицата се използва предимно като тържествено писмо, а накрая по-скоро като криптография. И така полека-лека отстъпва мястото си на по-лесната за възприемане и използване кирилица.”

Ученият разкрива любопитна находка от последните дни, която потвърждава, че глаголицата е служела и за тайнопис. Във фрагмент от литургично съчинение, написано на кирилица през XII век, нечия ръка е изписала на глаголица: “Лошо си се справил.” Така читателят е оценил недобросъвестната работа на преписвача на кирилския текст.

За съжаление, заради проявено невежество и днес сами даваме повод за преиначаване на факти и изкривяване на историческата истина по отношение на азбуките ни.

“Едно министерство беше издало красиво изработен плакет с буквите на кирилицата, на който пишеше: “Азбуката, създадена от Кирил и Методий” – дава пример за това явление проф. Славия Бърлиева. – Такива недомислици показват лоша образованост, лошо познаване на историята не само в училище, но и в отговорни среди, от които зависят популяризирането и защитата на историческата истина, както и приноса на България към европейската цивилизация. Ние нямаме дори музей на азбуките, но се бием в гърдите, че страната ни е люлка на славянската писмена култура. Въобще в много случаи ние сами си причиняваме неудобствата, включително с изхвърляния за космическия характер на нашите азбуки – неща, които отричат креативния принос на нашите книжовници.”

Произходът на третата писмена система в Европа се използва за геополитически игри в последните години, а страната ни не успява категорично да защити историческото си право над нея. Проф. Славия Бърлиева обаче дава неопровержими доказателства за българското начало на глаголицата и кирилицата – най-старият кирилски надпис от 924 г. се намира в България, както и надписите в някогашните български земи отвъд Дунава.

“Има чисто недобронамерени изказвания като на Путин, който преди няколко години провокира обществото ни с изявлението, че кирилицата е създадена в Македония – продължава ученият. – Това обаче противоречи на всичко, което знаем – това са политически игри и предизвикателства и трябва да се вземе отношение по тях. Трябва да сме по-спокойни, но трябва преди всичко да научим и нашите деца коя азбука са създали Кирил и Методий, коя е създадена в България, коя е третата използвана в момента азбука и т.н.”

Проф. Славия Бърлиева изтъква, че азбуката ни е богатство, което не пазим и ценим достатъчно. Свидетелства за това можем да намерим, стига да се огледаме, вървейки по някоя голяма улица.

“Ние имаме чудесни закони, които по чудесен начин избягваме – например този, че всички фирми трябва да бъдат написани на български език – заявява тя. – Ако тръгнете по някой от централните софийски булеварди, няма да намерите нито едно заведение, нито един магазин, на който да пише нещо на български. А това не е добре, защото постепенно се изтласква употребата на родната ни азбука. Не виждам лошо да има и латиница, но навсякъде трябва да присъства и кирилицата и това е най-малкото, което държавата би могла да направи. И, разбира се, да се внушава уважение към българската писменост в училище. От най-малки децата трябва да се увличат по тайнствата на тези знаци, които съответстват на нашата реч и ни дават възможност да комуникираме един с друг и със света.”

Съвременната роля на учените пък е да намират нови доказателства и извори за значението на Кирило-Методиевското дело и за участието на България в запазването му. “Също така работим по социализирането на своите научни резултати и се надяваме да допринесем поне малко за ограмотяването на широката публика и за връщането на съзнанието за нашата собствена духовна ценност”, добавя проф. Славия Бърлиева./БНР/