Да влязат „некласираните и след последно класиране“
В разгара на ловния сезон за „Кандидат-студенти-всякакви“, университетите рискуват да превърнат дипломите си в нискотарифна утешителна награда за онези абитуриенти, чиито имена, уви, не са изтеглени в поредната ректорска томбола за джип, таблет или екскурзия до Дубай.
Лесният и евтин достъп до висше образование е едно от малкото предимства в полза на опцията „Да остана в България“, когато 18-годишните момчета и момичета решават накъде да поемат след гимназията.
Но очевидно има нещо счупено в системата, щом дори Софийският университет – единственото българско висше училище в топ 1000 на световните класации – не е успял да запълни 800 места в държавната си поръчка. За поредна година.
Септемврийската реколта в СУ може да се окаже истинско спасение за някои специалности, които не предизвикват интерес у набор 2000 дори при най-облекчените, субсидирани и защитени условия.
В „Астрофизика, метеорология и геофизика“ например са обявени 13 места за планов редовен прием, но дори след n-тото класиране 8 от тях остават незаети. В „Ядрена химия“ съотношението е 3 „пълни“ срещу 5 „празни“, при общо 8 открити позиции за кандидат-студенти. В „Медицина“ са останали 30 вакантни от общо 80 места за бъдещи лекари. При направлението „Статистика“ тепърва се търсят 20 кандидати за общо 22 обявени позиции по държавната поръчка на редовното обучение.
Това са специалности, в които СУ влиза в директната конкуренция с тясно профилирани университети и явно губи надпреварата въпреки добрите си позиции в националната рейтингова система. А не се е родил ректорът, който би си позволил да остане в историята на Алма Матер със закриването на непопулярни профили.
Но очевидните обяснения не вършат работа пред озадачаващите празни бройки в традиционни хуманитарни направления като „Философия“, „Педагогика“, „История“, „Българска филология“ и др. Там, където Софийският университет би трябвало да вдъхва респект със 130-годишния си опит и доказано първенство, просто няма хора.
Балонът на планирания прием в 50+ университета е надут до такава степен, че отвън България изглежда като държавата на -софите и -лозите.
И това остава факт дори след като тази година МОН съкрати 2500 от предварително заявените бройки за нови студенти, включително чрез нулев прием.
Всички ректори претендират за държавно финансиране с твърдението, че умеят да произвеждат класни, кадърни и готови за живота (ако не за научни подвизи) кадри по целия спектър от африканистика и хидрология, до библиотекознание и национална сигурност в едно.
„Как?“, „Защо?“ и „На каква цена?“ са въпроси без отговор.
Както показва проверка на „Сега“ – едни предлагат прием за бъдещи разузнавачи дори сред „некласираните и след последно класиране“, други са готови да запишат всеки, попълнил домашен онлайн-въпросник с ниво на трудност като за първа сигурна сума в „Стани богат“.
Всеядният първичен подбор обаче води до все по-рехава мотивация за учене, а зависимостта от държавните помощи – до все по-елементарни изисквания за средно ниво на възпитаниците.
Ако човек осъзнава богатството си едва когато го изгуби, то качественото образование май вече не е на върха на пирамидата от ценности в България. Евтиното излиза скъпо, рано или късно. По-скъпо и от заемите, и от носталгията, и от емигрантските неволи, и от буцата в гърлото на онези родители, които току-що са изпратили децата си в кампусите на Германия, Холандия и Великобритания.
Източник: webcafe.bg
