Елиян Димитров: Що е живот

От вчера Taran.news публикува мнения на хората от цялата страна за ситуацията, коронавируса и т.н. Ако и Вие имате какво да кажете и искате да го направите, може да ни изпращате мнението си на e-mail: taran2057@abv.bg, а то ще е разположено в рубриката ни „Коментари“. Ще се публикуват само мнения, които са с име и снимка на автора.

Вече получаваме доста мнения на електронната поща, за което благодарим. Всяко едно от тях ще бъде публикувано в делничен ден.

Елиян Димитров, Димитровград

„Що е живот?“ – до ден днешен ярко помня гласа на учителката ми по биология, която ми зададе този въпрос. Под строго замисления ми вид, се криеха десетки колебания и някъде там беше отговорът. Казах нещо кратко, което донякъде задоволи питането й, но години след изминалия час, си мисля, какъв щеше да бъде моят отговор, ако някой сега ме питаше „Що е животът?“…

Животът е съвкупност от решения, които водят до определени действия. А днес той е една борба и всяко едно решение от него може да бъде изключително важно. Днес, повече от всичко знаем каква е цената на живота и свободата; днес, повече от всякога, искаме да го живеем; днес става все по-трудно да го правим.

Що е живот и как се борим за него? Не е за вярване, но стоейки вкъщи. Сега това е нашият живот, това сме и ние. Сега той за нас е напълно неизвестен. Той е непознат, сякаш света за апокалиптичните филми се е сбъднал. Някои от нас опитват да го спасят в бясно изкупуване на тонове провизии, отнемайки последните бройки от това, което за някого може да бъде спасяващо.

Други просто си живеят, отричайки всичко до последно, оставяйки хуморът над другите да вземе превес над всичко казано. Животът е ситуация, която можеш да погледнеш от различни страни и всички да бъдат прави по своему. Той е изборът да останеш вкъщи, за да помогнеш да спре разпространяването на вируса и да не се оплакваш, защото всичко, което се изисква от теб, е нещо толкова просто. Той е и липсата на избор, защото ако останеш вкъщи и спреш вируса, неименуемо ще си загубиш бизнеса. Защото все пак, осигуровките и банките те чакат, дори небето да падне и водата да пресъхне.

Сметките си продължават, само доходите са спрели. Това е като да ти вържат ръцете и да ти пожелаят приятна жътва, като да танцуваш без музика. И така ако останеш вкъщи, рискуваш да полудееш, а ако излезеш – да се разболееш. Човечеството трябваше да направи своя избор що за живот ще живее…

„Що е живот?“ – ако днес някой ме попита, ще кажа, че това са нашите решения; че той е ситуация с много гледни точки; и че сега сме разделени на вярващи и скептици; болни и здрави; „те“ и ние; вирусът и ние, животни и хора… И разликата е сякаш отсечена с огромно разстояние между едните и другите. А най-ярка беше последната – между животните и хората. Защото ние бяхме богопомазани. Това е думата, която определя нашия статус. Недоволни – това беше вечното ни състояние. Имахме всичко, а все „още малко“ ни трябваше. Управлявахме цялата земя и посегнахме с вредните си ръце извън пределите й. Рядко някой се замисляше, че ще дойде време за баланс. А когато някой го правеше, си мислеше, че това време е много далеч. В стремеж да угодим на всички наши капризи, станахме царе, без да осъзнаваме колко тежка ще ни дойде царската корона.