Музикант в Димитровград: Децата са истински. При тях няма лъжа

Интервю на Красимира Желязкова

Роден е в Димитровград, не е потомствен музикант. Спомня си, когато баща му го попитал дали иска да свири на акоредеон и така на шест години се докосва за първи път до музикален инструмент. Майка му е арменка, идва в града на младежта и среща любовта на живота си. Красимир Чанов завършва музикалната академия в Пловдив със специалност дирижиране, а по-късно още по-специфичната за времето си – хорово дирижиране. Музикалната му кариера е свързана с участия в музикалния живот на Димитровград, където ръководи шест години детски духов музикален оркестър, който вече не съществува. Болка му е, защото твърди, че чрез него много талантливи деца са имали развитие. 26 години от живота си посвещава на училището с паралелки по изкуства „Васил Левски” – Димитровград, които вече също са в историята. Два пъти учител на годината. Основател на арменския хор в Хасково. Сега е учител по музика в Любен Каравелов.

Г-н Чанов, какво подготвяте в сградата до училището, виждам инструменти.

Ще си имаме музикален кът, децата заслужават.

Децата имат ли желание за това?

Да, имат. Пеем много и с удоволствие. Оттам е удовлетворението донякъде, като виждам желанието им. Аз съм музикант преди всичко и искам да ги науча да разпознават инструментите, музикалните стилове, онагледявайки, слушайки, свирейки. Теорията е недостатъчен материал за тях и трудна за възприемане.

Добре се учи и чрез приказки, говоря за онези андерсенови приказки в 4-ти клас.

Това е заложено в програмата, но с малко повече разгръщане от моя страна, получава се чудесно, интересът им е събуден и бързо се ориентират. Трябва да се използва всичко, което работи, давам им възможност да се докоснат до музикални инструмент, което е истинското и те грейват. Не си позволявам волности извън програмата, но учебният материал е безумен. Всеки може да види това.

Кое е това, което Ви притеснява в него?

Не бих искал да коментирам. Само мога да кажа, че е важно да се познава историята на музиката, трябва да се надгражда върху основите, които се рушат за съжаление.

Дирижирането на представителния хор в училище „Васил Левски”-вдъхновение ли беше за Вас?

Четиригласен хор, пее акапелно класически репертоар из различни краища на България. Представяте ли си какво е това. Работех със сърце и душа. Много талант, труд и успехи. Това е вдъхновение, това беше и наградата, друго нямаше.

Имали сте и звукозаписно студио с музикална школа в Димитровград?

Да, до 2018 година. Сега предстои отново да го възстановя. От него съм обучил много професионални поп изпълнители. Имаше много талантливи млади хора.

В минало време говорите, а сега?

Има ги и сега. Затова искам да реализирам още мои идеи, с които да ги привлека, но ще ги запазя в тайна.

Има ли нещо, което много Ви липсва като музикант и педагог?

Липсва ми работата с изявени млади таланти, индивидуалното им моделиране. Да моделираш таланта, да го изградиш, за да се получи нещо завършено, своеобразен шедьовър, е огромно предизвикателство и отговорност. Но това ми липсва. Всеки трябва да прави това, за което е учил, обича и може. И ще има напредък.

Обичате да работите с деца, композирали сте и сте аранжирали много детски песни. По-лесно ли е с тях, отколкото с възрастните?

Да, различно е. Децата са истински, чисти. При тях няма лъжа.