НАСА: На Луната има повече метал, отколкото смятахме

На Луната има повече метал, отколкото предполагаха учените до момента, като това може да има тясна връзка с ранната история на Земята.

Лунният орбитален разузнавателен (Lunar Reconnaissance Orbiter LRO) на НАСА е открил доказателства за наличието на много железни и титанови оксиди под повърхността на спътника на Земята, съобщиха този месец от агенцията.

Учените от десетилетия разискват как се е формирала Луната. Водещата теория предполага, че свят с размерите на Марс се е сблъскал със Земята преди милиарди години. Планетата се е разбила при удара, който е изхвърлил и част от повърхността на прото-Земята в Космоса. Отломките са образували пръстен около Земята, а Луната, която виждаме днес, е резултат от бавното събиране на отломките под влиянието на собствената им гравитация.

Химическият състав на Луната обаче не показва ясни доказателства за тази теория. Високопланинските райони на Луната, които се виждат от Земята като светли региони, имат скали с по-малки количества металоносими минерали спрямо нашата планета.

Това би могло да има смисъл, ако по време на удара структурата на Земята вече е била ясно изразена на слоеве, с по-тежките метали, потънали до ядрото. Но ниските, и по-тъмни региони на Луната са образувани по същото време и имат по-високо наличие на метали дори от земните скали.

Новите открития на LRO могат да обяснят разминаването. Новото изследване разчита на инструмент за миниатюрни радиочестоти (Mini-RF) – радарна сонда, предназначена за картографиране на структурата на Луната, търсене на воден лед и тестване на комуникационни технологии.

Инструментът е изследвал северното полукълбо на Луната за електрическо свойство, наречено диелектрична константа. Тази константа е число, сравняващо способността на даден материал да предава електрически полета с тази на вакуума на Космоса.

Предаването на електрическо поле е полезно за намирането на лед в сенките на кратерите, където той е защитен от топлината на Слънцето. Но може също така да идентифицира области, където повече метали като желязо и титанови оксиди са изложени на повърхността.

Учените забелязват, че диелектричната константа се увеличава с размера на кратера, но само до определен момент. Кратерите с диаметър между 2 и 5 км показват, че диелектричната константа постоянно се увеличава, докато кратерите стават все по-големи. За кратери с диаметър от 5 до 20 км константата остава стабилна.

Теорията на екипа е, че първите няколкостотин метра от лунната повърхност имат малко метални оксиди, като по-богатите източници на метал се намират отдолу. Когато метеорите се удрят в Луната, металите остават изложени в кратерите. Подобен модел би обяснил и ниските нива на метали във високопланинските райони и по-голямото изобилие в по-тъмните и по-ниските равнини, които са по-близо до подпочвените залежи.

За да тестват теорията си, изследователите сравняват радарните изображения от Mini-RF на кратери с метални оксидни карти, произведени от редица мисии – LRO Wide-Angle Camera, Selenological and Engineering Explorer (SELENE) на Япония and Lunar Prospector на НАСА.

Тези наблюдения показват, че по-големите кратери наистина съдържат повече метал, което според изследователите подкрепя хипотезата им за заровени метални находища, които метеорите разкриват.

Резултатите са още по-интригуващи в светлината на озадачаващ феномен, за който бе съобщено през 2019 г. от друга лунна мисия – Gravity Recovery and Interior Laboratory (GRAIL) на НАСА. Гравитационните измервания на Луната предполагат, че на десетки километра под масивния басейн Южен полюс-Ейткен се намира много дебел слой плътен материал, най-вероятно богат на метали. Резултатите от GRAIL, съчетани с новата находка на LRO, предполагат, че металите могат да бъдат по-концентрирани в определени райони на Луната.

НАСА ще изследва и южното полукълбо на Луната, за да проследи дали разпределението на железни и титанови оксиди е подобно./Днвник/