Не бързай да ги мразиш

Taran.news продължава да публикува мнения на хората от цялата страна за ситуацията, коронавируса и т.н. Ако и Вие имате какво да кажете и искате да го направите, може да ни изпращате мнението си на e-mail: taran2057@abv.bg. Ще се публикуват само мнения, които са с име и снимка на автора.

Филип Георгиев, Велико Търново

Седя на една пейка, покрай няколко зелени дървета, насред булеварда. Маската ми виси под брадичката. Оглеждам се за патрулиращи полицаи, също за полицаи от сухопътния щаб. Усещам трилъра. Въртя главата си като луд, защото никога не съм имал излишни пари. Тоест аз съм един от многото.

Не ми харесва, че смълчаният поток от хора, с маски пред лицата, ме зяпа обвинително и арогантно. Какъв мрачен парад… Когато кихна в кърпичката си, заради цъфтежите около мен, всички ме зяпат. Аз какво съм виновен, че имам алергия?

Дезинфекцираните конформисти напразно се задушават в маските си. Здравоумните хора ми казват „наздраве“, след като кихна, и идват „да си играят с мен“, по препоръка на проф. Мангъров.

Психиката на страхливия човек е такава, че веднъж сложил маска на лицето си, той ще я носи дълго време. За всеки случай. Дори когато няма здравословна причина. Дори когато униформен паникьор, който много прилича на генерал, заявява колко е наивно да вярваш, че маската ще те предпази от Covid 19, а после отрича думите си и казва, че маската ще ти спаси живота. Антиутопична сатира.

Защо, когато стане време да дадеш гласа си някому, отново ще си затвориш очите и ще сгрешиш? Нима отъждествяваш себе си с бездушието и с маската? Това ли си ти? В това ли те превърна организатора на лъжата, в която живееш? Този, който единствен в света си пожела да има поне един смъртен случай в България, че да спрат да го разпитват по темата? Допада ли ти освежаващия хумор в мечтата му?

Човек е толкова тъп,
колкото са тъпи мечтите му.
Без докачение.
Извинявай.
И изчакай.
Не бързай да ги мразиш.
Рано е.
Още работиш и теглиш пари.
Още си в отпуск и теглиш пари.
Още си купуваш „от скъпото“.
И си мечтаеш.
Мрази ги докато душата ти обледява.
Мрази ги, когато връщаш пари и пак нямаш,
и докато стомахът те свива
от гадни чувства.
Когато те изритат в главата,
което боли много…
…и те стъпчат като боклук,
тогава…
…тогава най-добре им прости,
защото е късно да мразиш.