Носят ли банките вина за трансфер на нелегални пари

2 трлн. долара „мръсни пари“ са легализирани чрез съмнителни банкови транзакции, разкри мащабно международно журналистическо разследване.Това заглавие обиколи света за секунди в началото на седмицата, а фокусът първоначално падна върху пет банки „Джей Пи Морган Чейс“, „Ейч Ес Би Си“, „Стандард Чартърд“, „Дойче Банк“ и „Банк ъф Ню Йорк Мелън“.

Според Международния консорциум на разследващите журналисти те са боравили с парите на „мафиоти, измамници и корумпирани режими“. Въпреки че са маркирали транзакциите като „подозрителни“, банките са позволили заобикаляне на санкции. Във финансовите среди обаче не бързаха да посочат банките с пръст, а погледнаха обвинително към разследващите органи и припомниха, че именно правителствата и службите носят най-голямата отговорност в борбата с мръсните пари и финансираните с тях престъпни дейности.

„Хората не искат да бъдат богати. Те искат да бъдат по-богати от другите“, е един от известните цитати на британския философ, логик и икономист Джон Стюарт Мил. Вероятно в наши дни мнозина биха избрали и любима сентенция за връзката между властта и парите, както и за властта и престъпността. Доходоносни бизнеси като трафик на наркотици, оръжие и фирми вървят ръка за ръка със сериозни разходи като финансиране на терористични групировки, но тъй като не можем да опишем в две изречения подземния свят, ще се фокусираме върху един елемент от него – прането на пари.

Правило номер едно – престъпниците обичат кеша

„Трудността идва от включването на парите в банковата система и след това от изваждането им от нея. Ако сте голям наркотърговец и имате много кеш, ще срещнете голям проблем, за да преведете парите по банкова сметка. Също така, всеки човек, който стане клиент на банка, е следен много внимателно – проверява се дали не е част от списък с хора, които са под политически санкции, издирвани са от закона или нещо подобно. Ако човек се окаже част от такъв списък, най-вероятно банката ще откаже да го приеме за клиент“.

Това заяви за „Събота 150“ Октавио Маренци, финансов консултант, който има богат опит в банковия бизнес.

„Само че ние не разполагаме с данни за всички преводи, а само за малка част от тях“, допълни Маренци.

Според в публикуваните данни от Международния журналистически консорциум няма нищо смущаващо и вълнуващо. Или казано по друг начин – смущаващи транзакции за два трилиона долара, преминали през пет глобални банки, са… просто бизнес.

„И все пак броячната машина на банкноти влиза в употреба“, убеден е Том Кийтинг, директор на центъра за финансови престъпления в неправителствената организация Royal United Services Institute.

„Не мисля, че е черно и бяло – едната страна е права, другата греши. Повдигнатите проблеми от историята с финансовите досиета са многопластови. Ние трябва да помним, че за много години банките не са изпълнявали задълженията си по начина, който се изисква от тях. За това те да били глобявани и наказвани. Спомнете си за глобите, наложени на HSBC за прането на мръсни пари, притежание на мексиканските наркокартели… Банките биха казали, че те са повишили стандартите си и са научили уроците от предишните си грешки, което ги прави добрите герои в тази история. От друга страна ние имаме правителствата, които не са инвестирали правилно и достатъчно в борбата с финансовите престъпления. Когато те поискат от банките да докладват за съмнителни преводи, правителствата не са способни да използват ефективно получената информация, за да се борят с това явление“.

Носят ли банките вина за трансфери на нелегални пари

Тогава възниква въпросът – след като банките все пак имат право да откажат трансфер, носят ли вина за преминаването на нелегални пари за тях, какъвто извод може да бъде направен от журналистическото разследване. Том Кийтинг:

„Не, това е много опростено разбиране на разкритията, които виждаме във финансовите досиета. Нека много добре да помним, че когато е направен доклад за съмнителен трансфер от 1 милиард долара, това не означава, че със сигурност трансферът е криминален. Докладът показва, че банката има съмнения, че има нещо нередно в този трансфер и може да става дума за престъпление. Ето защо, когато говорим за данни за съмнителни трансфери от 2 трилиона долара, няма как да заключим, че всички те са „мръсни пари“.

Но поне частично са възможност за заобикаляне на санкции, наложени на определени олигарси или политици, смята още Кийтинг:

„Да, със сигурност. Проблемът със заобикалянето на санкции е много сериозен и се задълбочава, защото има все повече хора, които стават обект на санкции, независимо от кого са наложени – било Обединените нации, било Европейския съюз, Съединените щати или други държави. Съвсем естествено е, че ако искате да имате международен бизнес, паричните потоци ще минават през банковата система. Предизвикателството пред банките в случая е, че те не просто трябва да идентифицират, че определен трансфер е под санкция, защото се прави от човек, на когото са наложени санкции. Не е толкова лесно, колкото да проверят дали дадено име е в списъка със санкционираните личности. Трябва да се провери дали паричният превод не се прави от друг човек, който е свързан с някой от списъка… Ако аз съм подложен на санкции от Съединените щати, очевидно банковата ми сметка там ще бъде блокирана. Необходимият трансфер обаче може да бъде направен от брат ми. Откъде банката със сигурност да знае, че брат ми действа от мое име? Идентифицирането на съмнителните трансфери и идентифицирането на санкциите наистина е сериозно предизвикателство и банките са направили огромни инвестиции, за да се справят с него“.

Октавио Маренци добавя още един елемент:

„Ако искате да избегнете санкции, бихте предприели по-различен подход и да прикриете следите си по-внимателно. Банките знаят, че са много зорко контролирани и всички преводи през тях са проследяеми, така че, ако човек ще прави незаконен паричен трансфер, е доста глупаво да използва големи световни банки. Има толкова много алтернативи, при които незаконни пари могат да бъдат пренесени във всяка точка на света. Все пак, ако сте престъпник или терорист, не желаете да привличате излишно внимание и да си навлечете проблеми, нали?“.

Прането на пари – политическа воля

Но банки в Обединените арабски емирства не са успели да предотвратят заобикалянето на санкциите срещу Иран, или не са искали да го направят – веднъж парите, достигнали до крайната си цел, те могат да бъдат пропуснати или пък, докато докладът стигне до службите и те успеят да реагират, да бъде направен още един трансфер, коментира Кийтинг.

Имат ли воля правителствата да се борят с прането на пари?

„Това наистина е много добър въпрос. Мисля, че правителствата биха искали да се борят с прането на пари, но ресурсите и усилията, които трябва да вложат службите, са огромни, дори непосилни и те го знаят. Разследването и доказването на скандали с пране на пари или подобно явление, което не е станало публично достояние, е много времеемка дейност. Причината е, че трябва да се събере наистина голямо количество данни, те да се анализират и да се намерят доказателства, а през това време парите се движат свободно по целия свят. Оттук следват сериозни международни усилия и сътрудничество с много държави, което допълнително усложнява ситуацията. Ето защо правителствата казват, че искат да разследват прането на пари, но със сигурност не полагат достатъчно усилия… Мисля, че е честно да кажем, че има някои държави, които не биха искали да разследват пране на пари, защото, ако го направят, политическата класа ще трябва да разреши да бъде разследвана самата тя. Очевидно е, че не го иска. Един от многото пластове на проблема е и корупцията. Истината е, че светът има общ голям проблем с мръсните пари. Светът трябва да подходи съвместно към установяването и разрешаването му. Не е редно да се обвиняват само банките, защото проблемът е основно в системата, а за да се преодолее, трябва наистина общ глобален подход“ .

Избран ли е тенденциозно моментът и обемът на информация, публикувана от журналистическия консорциум?

„Мисля, че това е спекулация. Хората се чудят дали тези документи не са публикувани в точния момент, за да повлияят избори или някакъв друг важен процес. Не намирам доказателство за подобно намерение. От друга страна, трябва да отбележа, че самата публикация принуди правителствата да помислят за реформа и може би да признаят, че тя е много закъсняла“.

И най-вероятно ще закъснее още, ако изобщо някога бъде направена, обобщават експертите./БНР/