Отбелязваме 148 години от обесването на Левски
Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г, но това е датата по стар стил. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил и се приема поправка от 13 дни. Така датата 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден.
Левски е лидер на Вътрешната революционна организация, идеолог на това, което по-късно се превръща в Априлското въстание, способен организатор и човек, който действително иска да види България като свободна и независима държава.
Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Апостола, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.
Първо поема по пътя на религията. През 1858 г. се замонашва с името Игнатий. Става и дякон. остава верен идеите за революция и освобождение на България. През 1862 г. напуска манастира и постъпва в Първа българска легия в Сърбия.Тогава получава и прякорът Левски. Смята се, че е успял да прескочи голям и широк трап – успех, който другарите му приемат като „лъвски“ скок. Други казват, че прякорът му е заради постоянните прояви на младежа на храброст и смелост.
Левски счита, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. През 1868 г. той започва обиколки из страната, събирайки съмишленици и изграждайки тайни структури от името на Българския централен революционен комитет. На практика Левски действа като таен агент на територията на Османската империя, подготвяйки голямо, освободително въстание.