Парламентът прие декларация за европейските преговори със Северна Македония
Със 129 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“ Народното събрание прие декларацията, с която подкрепя започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към Европейския съюз, но в същото време се поставят редица изисквания към двете държави. Парламентът подкрепи и позицията на правителството от вчера, в която също има условия във връзка с бъдещите преговори с двете държави. Въпреки почти единодушното гласуване и това, че проектът на декларация беше съгласуван още от началото на седмицата, дебатите по документа продължиха около два часа.
В края на разискванията, в които се говореше основно за нерешени, натрупвани от десетилетия исторически противоречия, за антибългарска риторика, настроения и действия в Северна Македония, депутатите приеха с минимални корекции вече внесения текст, подписан от повечето от парламентарните групи. Трима депутати от БСП бяха против, както и един независим.
По искане на „Обединени патриоти“ в декларацията беше включено и изискване властите в Северна Македония да съдействат за издирването, възстановяването и поддържането на българските военни паметници и гробища. По предложение на Таско Ерменков от левицата пък се прие разширяване на текста, с който се искаше македонската страна да реабилитира жертвите и репресираните от югославския комунистически режим заради българското им самосъзнание, като депутатите решиха това условие да важи не само за периода на този комунистически режим, а по принцип. Аргументите на Ерменков бяха, че така ще се обхванат и репресираните по време на войните преди това и преди установяването на комунистическия режим, които са дори повече. Подобно настояване отправи и Станислав Станилов от „Атака“.
С декларацията си парламентът се противопостави „по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеологията от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание“. Документът настоява Република Северна Македония да прилага ефективно без забавяне и на добра воля Договора за добросъседство от 2017 г. А също и страната да се придържа към изискването на договора за „обективно, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на исторически събития“.
Изисква се Северна Македония да се въздържа от опити за подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на т.нар. македонско малцинство в България.
Потвърждава се и друго изискване, поставено в позицията на правителството – Северна Македония да се придържа стриктно към клаузите за официалния език на Северна Македония. Народните представители ще искат и да се прекратят всякакви форми на „говор на омразата“ към България и граждани на Северна Македония с българско самосъзнание.
Документът предвижда и изисквания към Албания във връзка с членството, като се настоява за гарантиране в максимална степен правото на българското малцинство да учи безпроблемно български език като майчин.
Най-недоволни от подготвения документ бяха основно Валери Жаблянов от левицата и независимият Павел Шопов от „Атака“. Жаблянов поиска да се настоява Северна Македония да признае българския характер на националното революционно освободително движение в Македония, а също и да признаят българския характер на революционната организация, която го е осъществила. Така щяло да се сложи края на спорове около личности като Даме Груев, Гоце Делчев и др. По думите му декларацията не включва най-съществените въпроси и спорове между двете страни. Той поиска да се включат и точки за езика, културата, литературата, да не се изопачават историческите събития.
Жаблянов беше репликиран дори от съпартиеца си Кристиян Вигенин. Той коментира, че декларацията не е съвършена, има какво още да се добави, но „емоцията и романтиката винаги са съпътствали изказванията за Македония“, а когато политиците се поддават на това, винаги са бъркали.
За пръв път имаме шанса да бъдем заедно в един съюз, това, което можем да постигнем заедно в ЕС, е уникална възможност да постигнем онзи национален идеал, посочи Вигенин. Сега ще кажем, че даваме тази зелена светлина, искаме ги част от този съюз, но няма да допуснем да влязат страни, които не са добронамерени към нас, преиначават нашата история, допълни депутатът. „Не искаме да правят компромиси с истината, а да потвърдят истината такава, каквато е“, отбеляза той.
Тома Биков от ГЕРБ заяви, че е невъзможно с една декларация на парламента или дори с договора за добросъседство да се решат всички проблеми, наслагвани с десетилетия, дори половин век. „Това е част от процес… Да търсим възможност да постигнем възможното“, призова той. Биков коментира, че споделя голяма част от тезите на Жаблянов, но не смята, че те могат да бъдат постигнати сега и веднага.
Източник: в. Дневник
