През чумавото
– Бива ли, хаджи? Хората мрат…
– Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма, ви казвам аз. Ако мрат някои, мрат от страх. Така е – уплаши ли се човек, поиска ли да умре, ще умре. Не ми е изпила кукувица ума мене; ако имаше чума, залавях ли сватба!
Старците трепнаха. Надеждата, която всеки таеше в себе си, се пробуди и те й повярваха.
– Право казва хаджият – казаха си те. – Не ще да е чума, страх ще е…
„През чумавото“, Йордан Йовков