Сланината укрепва имунитета

Присъдата на сланината беше произнесена през 1960 г., когато в САЩ обявиха война на холестерола, защото тя се  приемаше като основен източник на животински мазнини.

През 1995 г. обаче, когато сланината беше изцяло изтласкана от маргарините с трансмазнини, изведнъж стана ясно, че няма нищо по-опасно от тези трансмазнини.

Именно те стимулират развитието на атеросклероза, инфаркти, инсулти и някои видове рак. И тогава сякаш настъпи време за реабилитация на сланината. Но не се случи точно така, защото глобалните хранителни компании, които отначало “убиха” сланината, а след това поставиха света на трансмазнини, в крайна сметка откриха алтернатива – евтиното палмово масло.

Колкото и да е парадоксално, по съдържание на полезни и вредни мастни киселини сланината изглежда доста по-добре от палмовото масло и другите животински мазнини. В същото време обаче отстъпва в голяма степен на някои растителни масла.

Полезните свойства на сланината, обаче, не се изчерпват само със съдържанието на тази ненаситена мастна киселина – арахидоновата. Често се твърди, че в сланината има витамин F, което е грешка, просто защото стана ясно, че това съвсем не е витамин, а от групата на специфични мастни киселини.

Ние трябва, както и витамините, задължително да ги получаваме с храната, тъй като човешкият организъм не ги произвежда или ги има в недостатъчно количество.

Сланината съдържа освен арахидонова и линолова киселина – и двете полиненаситени мастни киселини. Те се съдържат в обвивките на всички наши клетки и от тях зависи дали могат да работят нормално или не. За разлика от палмовото масло сланината, както казахме, съдържа арахидонова киселина.

Сланината не е основният виновник за затлъстяване. За натрупване на подкожна мазнина спомагат по-скоро въглехидратите, а не мазнините. Относно холестерола в 100 грама сланина се съдържа една трета от дневната норма на това вещество.

Но той не е така опасен, както собственият ни холестерол, синтезиран от черния дроб. Освен това в сланината има достатъчно много холин, който отслабва вредните ефекти на холестерола и защитава кръвоносните съдове. Друг мощен аргумент в полза на този продукт е, че той е идеален за готвене.

Проф. Мартин Грутвелд от Лестърския университет във Великобритания доказал, че при пържене полиненаситените мастни киселини от растителните масла се превръщат в много вредни окиси и алдехиди, които провокират развитие на рак, атеросклероза, ставни болести и др. Оказало се, че най-полезно е да се готви със зехтин, краве масло, гъша мас и сланина. При висока температура те са по-устойчиви, което не позволява да се образуват тези токсични окиси и алдехиди.

Източник: zdrave.to