Човекът, който обедини Княжество България и Източна Румелия в картина

Днес отбелязваме 134-тата годишнина от едно от най-важните събития в съвременната българска история.

На 6 септември 1885г. след десетки бунтове от страна на българското население автономната провинция Източна Румелия се отцепва от Османската империя и противно на Великите сили и решенията им от Берлинския конгрес се обединява с Княжество България.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия води след себе си редица други събития в социален, политически и икономически план.

Един от символите, с който свързваме днешния ден, е картината „Съединена България” на Николай Павлович.
Николай Христакиев Павлович се ражда на 9 декември 1935г. в Свищов в дома на видния възрожденски деец Христаки Павлович.

Макар и останал сирак на 13-годишна възраст, благодарение на баща си, Павлович осъзнава смисъла и цената на историческата памет, което се превръща и в основна тема на неговото творчество.

Близките му роднини, при които живее след смъртта на баща си, го насочват да се занимава с търговия, но артистичната душа на Павлович бързо му припомня, че това не е неговият житейски път.
Художникът се обучава в престижни академии във Виена и Мюнхен, като получава финансовата подкрепа на знатни българи, включително д-р Петър Берон.

Въпреки че прекарва известно време далеч от дома, Павлович никога не остава чужд на българската кауза.

През 1860г. той е поканен в Белград от българския революционер Георги С. Раковски по повод създаването на илюстрации за изданието „Няколко речи за Асен І, великия цар български и сина му Асен ІІ”.

От есента на 1860г. до късната пролет на 1861г. художникът живее в Одеса, където разпространява сред българското население първите си исторически литографии.
Павлович създава десетки знакови творби, но със сигурност онази, която дълго ще си спомняме на всеки 6 септември е литографията, озаглавена „Съединена България”.

На заден план, вдясно, се вижда образът на опечалена девойка, чрез която художникът представя съдбата на македонските българи, които към 1885г. все още са в пределите на османската държава.
През 1885г. Павлович става доброволец в Сръбско-българската война, а четири години по-късно се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия.

Николай Павлович умира в София на 13 февруари 1894г.
Източник: Vesti.bg