За „Под игото“ и „Тъгите на България“

Специално за Taran.news Красимира Желязкова

Изкуших се да драсна няколко реда във връзка с драматичните дебати около „превода“ на “ Под игото“. Аз съм дете на 80-те и съм чела „Под игото“, което за времето, в което живеехме, имаше резон в търсенията на учители-историци и литератори и властта. Творбата е част от литературната ни история, специфична като изказ и присъствие на героите. Творбата е свързана с период в историята на България, към който всички българи са чувствителни, а именно-Османското владичество…

Това е първият корен на злото, който  демократичното управление се опитва/ше по един или друг начин да изкорени, за да редуцира чувствителността към етническото напрежение.

Вторият корен на злото е търсената и ненамерена адекватност на  остарялата и неработеща образователна система, което впрочем е отражение на първото в опитите.

Трето, уважаемите радетели на всичко българско и родно, можете да си направите експеримент с възможностите на днешните ученици да разберат творбата най-напред като изразни средства, после като  идейно-естетически търсения на автора и особеното историческо присъствие на герои, твърде абстрактни и архаични за дигиталното поколение на новия век.

„Под игото“ се „преведе“…това е резултатът от хаоса, умишлен според мен, както и от безсилието – и интелектуално, както и на явната  продажност в най-висшите образователни институции. Парите. Това е големият корен… И трудността във възприемането на произведението е факт, не ми пробутвайте любознателни техники с речник в ръка, в който архаизмите са за словолюбители и специалисти. Днешните ученици са наистина неадекватни и незаинтересовани да разбират това с речник в ръка. Говорят английски, мислят космополитно, мислят, че е лесно… Богаташите в България строят, където пожелаят, даже и протестите вече не хващат декиш… България е с тотално различна ценностна система, историческа памет и концентрация… Тези деца са отражението на случилото се и случващото се… „Под игото“ „в превод“ е поредният от всичките абсурди в неработещата образователна система… Малко им са и уволненията на тези умотворци… Обаче не може да се преподава без разбиране и задължителност във възприемането на нещо архаично, в което, за да съзреш смисъла и идеята е нужна предварителна подготовка… Най-малкото… По наше време беше различно… И това клише днес не работи… Напънете се… Патриархът на българската литература написа и „Тъгите на България“ някога… Подхожда и на днешната…