Българският монополизъм: Мобилните оператори ни цакат с по-високи тарифи
В началото на февруари и трите големи мобилни оператори съобщиха любезно на клиентите си, че актуализират тарифите си. В смисъл – увеличават ги, разбира се. Едновременното прецакване на българите означава няколко неща.
Първо – очевидно картелно споразумение. И второ – надменно поведение и пълно пренебрежение на държавата, която за пореден път се оказва безпомощна пред брутални действия на монополистите.
Сега се събират комисии – за защита на потребителите, за защита на конкуренцията и всякакви други бюрократични образувания. Според „Активни потребители“ мобилните оператори са били глобявани през последните три години 68 пъти, като средния размер на глобата е … 8 000 лв. За компании с милионни обороти и печалби това е все едно да събаряш бетонна стена с клечка за зъби. Това обаче не е епизодично действие на тези компании. Преди няколко месеца поднових договора на майка ми с един от мобилните оператори на тарифа от 11 лева. На тях обаче сумата явно им се е сторила обидно ниска, затова натоварили сметката й с редица абонаменти – прогноза за времето, готварски рецепти и други подобни. Върхът бе, че й сложили и мелодия на телефона. И то не каква да е, а рап. Пълна подигравка – да звъниш на 83-годишна жена и вместо сигнал „свободно“ да слушаш Мишо Шамара. Десетки пъти се обаждах на оператори да прекратят тези абонаменти, но без резултат. Един от тях ми обясни, че не зависело от тях, не можели да ги спрат. „А как можете да им събирате парите?“, попитах, но не получих отговор. На всичко отгоре не можели да ми обяснят как от договор за 11 лева сметката на майка ми се оказа 86 лева, а следващата – 160. Аз пък им обясних, че след като не могат да ми обяснят защо трябва да платя, аз пък не мога да платя, защото не знам за какво. Извадих сим картата от телефона и я хвърлих. Стига толкова любезности. Но атаките, разбира се, ще продължат. Защото българският монополизъм е като сръбската армия, описана от Бранислав Нушич в неговата „Автобиография“. „Ние научихме от нашия ефрейтор, че всеки сърбин през целия си живот чак до смъртта си е войник“, пише Нушич. Няколко години след като се уволнил от армията, Нушич получил любезно писмо чрез полицията, че при уволнението си не е сдал едно конско чесало.
И го приканили да се яви в склад №3, за да сдаде въпросното чесало. Нушич им написал любезно писмо, в което обяснил, че е служил пехотата и няма как да му е било зачислено конско чесало. И сметнал случая за приключен.
Да, ама не!
След няколко години отново получил от полицията писмо да се яви в склад №3 и да сдаде конското чесало. Този път Нушич отишъл лично в склад №3 и любезно обяснил на интендантски капитан за какво недоразумение става въпрос. „Разбира се, разбира се, възкликнал капитанът. Няма как пехотинец да има конско чесало. Друго би било, ако ставаше дума за одеало. Всеки войник има одеало“. Стиснали си ръцете и се разделили приятелски. След няколко години Нушич отново получил писмо от полицията да се яви в склад №3 и да сдаде конско чесало един брой, както и едно одеало. „Недейте да си мислите, че държавата ви зачерква от списъците, пише Нушич. Не, братчета, цял живот тя ще си спомня за вас“. Така Нушич отново се явил в склад №3 и любезно обяснил на друг интендантски капитан, че няма как да не е сдал одеалото при уволнението си. „Разбира се, разбира се, възкликнал капитанът. Одеалото не може да се яде. Върнали сте го, разбира се, няма как да не сте го върнали. Друго би било например едно канче за храна. Войниците най-често губят канчетата си“. Бранислав Нушич си тръгнал доволен, че най-накрая е разрешил проблема, който тровел нервите му дълги години. Но… след няколко лета отново получил писмо чрез полицейския участък. Този път армията го търсела да върне „конско чесало един брой, едно одеало и войнишко канче за храна“. Всичко това така разстроило писателя, че в пристъп на депресия се оженил. На всичкото отгоре за тринайстата си любов, а тринайсет, както знаем, е фатално число.
Та ето до какво могат да доведат монополите и безсилието на държавата. Така че всеки българин може да очаква любезно писмо от някой монополист: „Дължите три увеличени месечни такси, конско чесало, одеало и войнишко канче“.
