Език свещен… шествие на думите и духа

В навечерието на 24 май- Денят на българската писменост и просвета в рубриката Език свещен… днес Ви представяме стихотворението на Димитър Пантелеев. Картината е на хасковският художник Даниел Русев.

МОЯТА  СТРАНА

        ТАМ,  ДЕТО  ДУНАВ  ЛУДО  ТИЧА

ИЗ  ДУНАВСКАТА  РАВНИНА

И  В  ЧЕРНОТО  МОРЕ  СЕ  ВТИЧА

ОТ  СТАРИ,  ДРЕВНИ  ВРЕМЕНА,

ТАМ,  ГДЕТО  ДОБРУДЖА  ЛЮЛЕЕ

УЗРЕЛИ  КЛАСОВЕ  И  ВЕЕ

СВОБОДНИ,  ГОРДИ  ЗНАМЕНА –

О,  ТАМ  Е  МОЯТА  СТРАНА!

        ТАМ,  ГДЕТО  СЕ  ИЗДИГА  РИЛА,

НАКИЧЕНА  С  ВЕНЦИ  ОТ  СНЯГ,

ТАМ,  ГДЕТО  ЛОДКА  ЛЕКОКРИЛА,

ЛЕТИ  КРАЙ  МОРСКИЯ  НИ  БРЯГ,

ТАМ,  ГДЕ  ПИРИН  ОТ  СКРЪБ  БЕЛЕЕ

И  СТРУМА  ЛЕГЕНДАРНА  ПЕЕ

ИЗ  СВОЙТА  ПЛОДНА  ДОЛИНА –

О,  ТАМ  Е  МОЯТА  СТРАНА!

        ТАМ,  ГДЕТО,  В  ГРОБОВЕ  ПРОГНИЛИ

ЛЕЖАТ  ДЕЦА  И  ПРАДЕДИ,

ЗАГУБИЛИ  ЮНАШКИ  СИЛИ

ВЪВ  РОБСТВО,  МЪКИ  И  БЕДИ,

ТАМ,  ГДЕТО  ЧУХ  ЕЗИКА  РОДЕН,

ЕЗИК  СВЕЩЕН,  ЛЮБИМ,  СВОБОДЕН

И  ЗЪРНАХ  ПРЪВ  ПЪТ  СВЕТЛИНА –

О,  ТАМ  Е  МОЯТА  СТРАНА!