„Език свещен…“

В празничното шествие на думите и словото днес Петя Дубарова и нейното стихотворение

В РОДИНАТА

Приказка чудна ме носи,
пее край мене светът,
тичам с крачетата боси,
птички над мене летят.
Блеснал е Слънчо във радост.
Рой златокрили пчели
пълнят гората със младост.
Всичко във песен звъни.
Колко си скъпа, родино!
Ти си най-светлия рай!
В тебе живея щастливо,
в теб съм щастлива безкрай!