Математически игри

Произвежданите през 2024 г. избори могат да бъдат прогнозирани, но най-важният избор, този в САЩ, е непредвидим

В понеделник стана ясно, че отиваме на седмите поредни избори за 4 години (от април 2021 г. насам). Политическата ни история показва, че седем (редовни или предсрочни) избора са произведени от юни 1990 г. до юли 2009 г. Времето сякаш се сгъсти като в произведение на седмото изкуство “Седморката на Блейк” или “Седем години в Тибет”.

Седмицата е едно от най-удивителните числа в поредицата на естествените числа: 7 е най-голямото едноцифрено просто число. Седмицата има седем дни и ние като избиратели гласуваме винаги на седмия ден (неделя) съгласно Изборния кодекс.
Седмицата много често е част от устойчиви изрази („Седем пъти мери, един път режи“, „Зад седем морета“, използвана от знахари, гадателки, вещици: „вземи седем пакета със седем различни билки, запари ги със седем води и пий седем дни по седем лъжици…“).

Седмицата можем да срещнем в историята, почитана много столетия преди нашата ера, в Средновековието, почитана и днес. Във Вавилон в чест на главните богове бил построен храм със седем стъпала. Жреците на града твърдели, че хората след смъртта, преминавайки през седем врати, попадат в подземното царство, заобиколено от седем стени.
В Древен Египет 7 е символ на вечния живот, числото на бог Озирис.

В Древна Гърция 7 е символ на Аполон, един от най-важните богове на олимпийската религия. Аполон се е родил в седмия ден от месеца, а неговата лира имала седем струни. От митологията е известно, че атиняните ежегодно изпращали седем младежи и седем девойки на Минотавъра, обитаващ лабиринта на остров Крит. Дъщерята на Тантал – Ниобия, имала седем синове и седем дъщери. Нимфата Калипсо от остров Огигия държала Одисей в плен седем години.

В детството си сме били пленени от седемте чудеса на Древния свят.

Древният Рим също боготворил цифрата 7. Самият град е построен на седем хълма, река Стикс около подземното царство седем пъти обтича ада, разделен при Вергилий на седем области. По подобие на Рим Константинопол е построен върху седем тепета.

В християнството 7 е символ на сътворението. Бог е сътворил нашия свят за 7 дена. Според Свещеното писание 7 е съвършено число. То управлява времето и пространството. В Стария и в Новия завет числото 7 се споменава 770 пъти.
В християнските свещени книги цифрата 7 се споменава много пъти: Всеки, който убие Каин, ще бъде седемкратно отмъстен; „и изминаха седем години на изобилие… и настъпиха седем години на глад“, „И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години…“.

В Първа книга Моисеева Битие (41 глава) се разказва за Йосиф /син на Яков и Рахил, привлякъл евреите да се заселят в Египет и герой в произведенията „Йосиф и неговите братя“ на немския писател Томас Ман/, който разтълкувал сънищата на фараона, които неговите мъдреци не успяват да обяснят. Първият път сънувал как седем тлъсти крави излизат от река Нил и отиват да пасат в тръстиката. След тях излизат седем мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънувал, че от едно стъбло израстват седем пълни и хубави житни класа, след тях излизат седем слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тогава виночерпецът на фараона се сеща за Йосиф и той бил извикан в двореца. Младежът успял да изтълкува сънищата, обяснявайки, че седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Препоръчва на фараона да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя една пета част от реколтата. Владетелят е толкова впечатлен, че назначава Йосиф за свой пръв помощник и му дава огромна власт. Пророчествата за плодородие и за глад се сбъдват и настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни.

В книгата „Откровение“ от Новия завет числото 7 се появява често: 7 църкви, 7 златни свещника, 7 звезди, 7 лампи, 7 печата, 7 царе.

Великият пост при християните е седем седмици. Известни са седем чина ангелски, седем смъртни гряха (гняв, алчност, завист, лакомия, похот, високомерие, леност) и седем дара на Светия дух („дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Господен“, св. пророк Исаия /11:2-3/). В много страни съществува обичай на коледната трапеза да се поставят седем блюда.

Един от българските православни манастири Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ („Света Богородица“) е известен и като „Седемте престола“ (край село Еленов дол, община Своге, Софийска област) заради своята уникална църква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има 7 престола – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Друго предание говори, че в османския период манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола.
Християнството, юдаизмът и ислямът признават седеметапния акт на създаването на Вселената. Но в исляма цифрата 7 има особен смисъл – седем небеса; попадащите на седмото небе изпитват висше блаженство. Затова цифрата 7 е свещена за исляма. В ислямската традиция съществуват 7 невести и 7 земи, 7 врати на рая и 7 стъпала на ада, 7 пророка (Адам, Ной, Авраам, Моисей, Давид, Иисус, Мохамед).

В браминските и будистките вярвания и богослужения цифрата 7 също е свещена. От индусите е тръгнал обичаят да се даряват седем слона за щастие.

Познати са ни приказките „Вълкът и седемте козлета“ и „Снежанка и седемте джуджета“.

Седмицата можем да срещнем и в нашето ежедневие – 7 са континентите на Земята, 7 са музикалните ноти, 7 са цветовете на дъгата (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово), 7 са нашите тела (физическо, емоционално, ментално, интуитивно, волево, душевно, божествено), 7 е числото на справедливостта, когато преживяваме „пълно щастие“ сме на седмото небе. Според първото обяснение седем са небесата както в древните месопотамски религии, така и впоследствие тези в юдаизма (седмото небе е Аработ, там са ангелите с добро самочувствие) и в исляма (пак ангели и божествена светлина). Второто обяснение отново ни праща към небето, но го разделя на сфери. Такава е космологията на Аристотел, Платон и Птолемей. Според последния земята е заобиколена от 7 планетарни сфери – Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

В съвременната попкултура виждаме хитовете „Вълкът и седемте козлета“ (Мими Иванова и група „Старт“), „Седем пъти“ (Васил Найденов), „Седем морета в рая“ (Куин), „Седем секунди“ (Юсу Н`Дур и Нене Чери), „Седмият син на седмия син“ (Арън Мейдън). Последната песен е част от седмият студиен албум, един от най-популярните на групата. Поне три от парчетата могат да бъдат пряко свързани с романа на писателя Орсън Скот Кард „Седмият син“.

Тъжното е, че отвъд културологичните интерпретации за седмицата, стигам до два тъжни извода. Първият е, че на много от политиците ни, самоопределящи се като елит, им липсват първите седем години. А вторият самонатрапващ се извод е, че политическата ни класа се съобразява със седемте часа разлика. Много от произвежданите през 2024 г. избори могат да бъдат прогнозирани, но най-важният избор, този в САЩ, е непредвидим. Казано с няколко думи настоящата изборна година продължава и ще бъде изнервяща както у нас, така и зад океана.

Анализът е на Доц. Наталия Киселова и е публикуван в trud.bg