На Архангелова задушница

Не вярвам в смъртта на душата, само на тялото. Навярно затова всеки ден ми е Задушница.

Безсилна съм пред закона за раждането и смъртта на плътта. Безсилна съм пред физическата липса.

Безсилна съм пред сълзите, които ние, живите, изплакваме след мъртвите за всичко мило, което сме могли да им кажем, а не сме. За прошките, които сме могли да им поискаме, а не сме. За нещата, които сме могли да направим за тях, а не сме. За доброто и любовта, които са ни дали, а не сме благодарили. За това, че сме мълчали пред тях, когато е било важно да говорим. За това, че сме произнасяли думи с гняв към тях, знаейки, че в гнева има малко истина.

Сълзите на нашето безсилие…Не защото не можем да върнем тях в живота си отново, а защото не може да върнем себе си спрямо тях назад във времето. Не можем да върнем думите си, жестовете, постъпките, лъжите си, разочарованията, раните.

Смъртта е мой учител. Как да живея днес с живите. Защото тя ще дойде за всички ни.

Но докато дойде, изборът е мой.

Автор:Мария Лалева