Операция „Изпиране“

Предизборно наредените проверки около скандалите с имотите на властта вървят към очаквания финал. Фонд „Земеделие“ и комисията за борба с корупцията (КПКОНПИ) раздадоха индулгенциите си на замесените в „Къщи без гости“ и Апартаментгейт политици, пише в обширна статия в. Капитал. Повечето от тях подадоха оставки, а във вторник това направи и дългогодишният шеф на строителството в Столичната община арх. Влади Калинов – след като се опита еднолично да узакони постройките на терасата на самия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

Той от своя страна продължава да е проверяван от прокуратурата и НАП във връзка с разминаванията в имотните му декларации. В кръговата икономика на властта обаче, която тези скандали разкриха, няма предпоставки някой реално да понесе отговорност. Изчерпването й само с оставки е ясен знак, че всичко ще продължава постарому – с цената на загуби и пропуснати ползи за обществото.

Общоприетото определение за корупцията е злоупотреба с власт за лична изгода. Разкритията за имотите на властта я онагледиха и направиха разбираема за всички. Едва ли у някого е останало съмнение защо министри, зам.-министри и вторият (към онзи момент) човек в ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти на цени, далеч под тези, на които се предлагат на „простосмъртните“. И едва ли някой не е наясно защо роднините на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, както и активисти на ГЕРБ масово се оказаха с финансирани с европейски субсидии „къщи за гости“.

Само че т.нар. проверки не изследват точно тези въпроси, които са и най-съществените за проблема с корупцията. В стил „правим се на ударени“ КПКОНПИ не откри нищо нередно във високопоставеното участие на Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и т.н. в разголената до срамни подробности схема с луксозните апартаменти на „Артекс“. А от фонд „Земеделие“ занимават публиката с технически параметри на съмнителни отвсякъде проекти, обяснявайки при това, че нарушения по тях не могат да бъдат санкционирани поради изтекъл „мониторингов период“. Което ще рече, че къщите вече легитимно са частни вили.

Няма кой да ги накаже

Обобщено, за фонд „Земеделие“ няма корупция във факта, че с предоставяното от него финансиране са се облагодетелствали роднини на политици, а за КПКОНПИ няма корупция в „Апартаментгейт“, защото облагодетелствалите се политици не са роднини на продавачите от „Артекс“. Това е синтез на държава, употребявана безконтролно за всякакви злоупотреби с власт. Затова е възможно незаконните къщи на роми да бъдат събаряни демонстративно и посред зима, а незаконното барбекю на първия борец с корупцията да бъде оправдавано с циничната формула, че е „законно, когато е допустимо“. Със същия цинизъм управляващите гласуваха закон, с който имоти да бъдат национализирани в полза на частни проекти, както и солените глоби за хавлия върху дюна при оставената възможност да бъде излят бетон върху нея.

Подобна институционална разпасаност може да произтича само от убеждение за гарантирана безнаказаност. И тя наистина е налице заради начина, по който се формират уж разделените власти. Когато съдебната власт се контролира от хора, излъчени с договорки в парламента, тя се превръща в придатък на политическата. Скандалът с имотите онагледи тази зависимост.

Антикорупционната комисия с предложения от ГЕРБ и гласуван заедно с ДПС председател Пламен Георгиев очаквано оневини политиците от „Апартаментгейт“, а прокуратурата и НАП очаквано ще оневинят самия Георгиев за документалните разминавания около прословутата му тераса. Приходната агенция все пак е на подчинение на финансовия министър, който пък беше оправдан от комисията на Георгиев в персоналния му казус с апартамента, в който живее „безплатно“.

По-голямата картина

Ако имотните скандали на властта са по-примитивното и видимо с просто око измерение на корупцията, под тях лежи цялата система на търговията с влияние и обществените поръчки, пораженията от които са многопосочни, освен че се измерват с милиарди.
Миналата година групата на Зелените в Европейския парламент представи доклад „Цената на корупцията“ в ЕС, според който на България тя струва около 11 млрд. евро годишно, като само Румъния я изпреварва по дял от БВП. Документът се позовава само на официална информация от европейските институции и въпреки че някои от конкретните изчисления могат да бъдат оспорени, основните данни и изводи са валидни. Рядко хората се замислят, а още по-рядко общественото внимание е насочвано върху цената на корупцията, която всички плащат. Авторите на доклада например съпоставят загубите от нея с различни пера от националния бюджет на България и показват, те са в пъти повече от общата сума на социалните разходи, от парите за здравеопазване, от средствата за образование и т.н. Заключението, че цената на корупцията е ниското качество на живота, се налага само – в хармония с последното място в ЕС.

В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Corruption and Economic Growth) се посочва, че социалната цена на корупцията не се измерва само с платените подкупи и отклонените публични средства. „Тя включва и загубата на продукция поради неправилно разпределение на ресурсите, като също така може да окаже неблагоприятно въздействие върху разпределението на доходите и опазването на околната среда. Но най-важното е, че подкопава доверието в институциите и намалява способността им да осигуряват адекватни публични услуги и благоприятна среда за развитието на частния сектор. Тя може да подрони легитимността на държавата, което води до политическа и икономическа нестабилност и затруднява постигането на устойчиво развитие“, заключават експертите на ОИСР.

Банализиране на злото

На фона на над 200-хилядния протест в Прага заради разследването на чешкия премиер Бабиш за конфликт на интереси в разпределението на европейските фондове или на изборната мобилизация в Румъния, нанесла тежък удар върху плановете на властта да амнистира злоупотребите, в България корупцията изглежда като банализирано зло, което не само няма кой, но и никой не иска да накаже. Премиерът Борисов участва по темата основно с медийни скечове. „Идва ми да взема един чук и където има тераси, покриви, да ги счупя и да приключваме“, беше заканата му преди изборите. Тези дни пък пожела да не бъде питан за Цветан Цветанов, „защото е извън ГЕРБ“, сравнявайки го с изгонения от Ахмед Доган бивш лидер на ДПС Лютви Местан.

Тактиката на Борисов да сваля всякаква отговорност от себе си е възможна само в медийна среда, която е част от хранителната верига на политическата корупция. И това става все по-видимо. След овладяването на пресата, преимуществената част от която обслужва паралелно интересите на Делян Пеевски и упрвлението на ГЕРБ, падна и „Нова телевизия“, дадена на Кирил Домусчиев след „правилни“ становища на Комисията за защита на конкуренцията. Подобен се очертава и резултатът от предстоящия избор на новите генерални директори на БНТ и БНР. Така се елиминира ключовият за демокрацията коректив на управлението от четвъртата власт.
А за целите на мониторинга на Брюксел за напредъка в борбата с корупцията управляващите предлагат още по-нов орган. В социалните мрежи му намериха и подходящо име – КПКПКОНПИ, или Комисия за предотвратяване на Комисията за предотвратяване на корупцията…

Източник: В. Капитал Снимка: Дневник