Повръща ми се от „грижата на държавата“

Може би на най-големия християнския празник Рождество Христово беше кулминацията на инициативата „Българската Коледа“. Пуснах смс. Но тази година го направих с отвращение. По няколко причини.

Помагаме на фашизма в Украйна с милиони лева, а не даваме пари на българските деца, за да бъдат лекувани. Дадохме милиарди на САЩ, за да ни пратят едни хартийки. А и дори, когато дойдат самолетите, то ще сме най-слабата въоръжена държава в НАТО.

Държавата си разсипва пари колкото иска, но се иска от хората да пращат смс. Може би тиквениците сменят автопарка и на парламента, и на Министерски съвет на поразия, но искат ние да даряваме капачки, за да има пари за линейки.

От друга страна е доста цинично президентът лицемерно да събира пари за нещо, за което държавата е длъжна да осигури пари.

Раздават си бюджетни излишъци в бюрократичната машина, но ние си даваме левчетата изкушени от гузната си съвест, вменена вина и умели рекламни послания.

Повръща ми се от „грижата на държавата“. Драйфа ми се от натрапчивото нахалство на „отговорните институции“ да помагаме, защото, тя държавата не го прави, а ТРЯБВА.

Защо пуснах смс ли? Защото все пак се надявам, че моето левче ще послужи на някое дете в беда. Защото имам вярата все още, че така ще помогна на някого. С колкото мога. От сърце.

Но инициативата тази година ми е много противна. И държавата. Доста отдавна.