135 години Съединение
През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението става след поредица от бунтове в различни градове в Източна Румелия. Следва и военен преврат, извършен на 6 септември 1885 г. Превратът получава подкрепата на княз Александър Първи.
В деня за почит към героите и за национално единство осветяваме родовата памет и историческите събития, довели до възстановяванетои на България като европейска държава. Събитието показва на всички, че българският народ има силите да начертае своя собствен път, след несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 г., когато с решение на Берлинския конгрес през 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под владението на Османската империя.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
Ръководителят на комитета Захари Стоянов се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. Това се оказва невъзможно заради неподходящата международна обстановка в онези времена.
Комитетът издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг, предприети са бързи действия за спечелване на командири от източнорумелийската милиция. Решава се акцията да се проведе в средата на септември 1885 година. Но българите не могат да чакат, започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина актът на Съединението да се ускори.
След бунтовете следва и военен преврат на 6 септември 1885 г., очаквано подкрепен от българския княз Александър Първи Батенберг.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен./Фрогнюз/
