Горско правителство – една неприятна приказка

В гората решили да правят правителство. Не че им трябвало, то с тия правителства брали само ядове, но все пак решили да имитират някаква демокрация.

Най-активен в преговорите за правителство бил вълкът. Той по произход бил вълк-помияр, който навремето охранявал големите вълци и покрай тях се издигнал в кариерата – получил власт, изял много горски животни и даже си имал млада вълчица в Барселона.

Та извикал вълкът овцата и й казал:

– Дай да направим правителство с теб. На ротационен принцип. Девет месеца ще управляваш ти, после девет месеца – аз.

– Как ще направя правителство с теб, Вълчо? – разтреперила се овцата. – Ти ще ме изядеш.

– Няма да те ям.

– Ама обещаваш ли?

– Обещавам.

– Закълни се в майка и баща.

– Заклевам се в майка и баща – рекъл вълкът и се прекръстил, защото бил набожен. – Ще ти дам цялата власт и девет месеца ще си правиш, каквото си искаш.

– Ох, много хубаво ми звучи – зарадвала се овцата и го погледнала с най-благодарния си овчи поглед. Вече си представяла как се къпе във власт и разкош и около нея припкат раболепни репортерки мисирки. – Ама как ще обясним на другите овце, че вече не сме врагове, а партньори?

– Бе няма кво да им обясняваш! – отсякъл вълкът – Те са прости. Дванайсет години съм ги управлявал и всичките ми номера минаха. Тия са толкова загубени, че никога не биха потърсили сметка на правителството си. Най-много да ни псуват в социалните мрежи и да се заканват.

– Ох, говори ми, говори ми… – премрежила от удоволствие поглед овцата. – Ама другите овчици все пак ще ме питат защо аджеба съм влязла в съюз с теб. Нещо трябва да им кажа.

– Кажи им, че правим това правителство, за да защитим гората от общия ни враг.

– Кой е общият ни враг?

– Ми ще измислим някакъв враг. Да речем магарето.

– Магарето ли, бе? – разкикотила се овцата. – Какъв враг може да ни е тоя? Тоя е кух като меча хралупа напролет. Аз даже съм правила ала-бала с него. Магарето – враг! Хахаха.

– Еми каквото ни е правителството, такива са ни и враговете – заключил мъдро вълкът.

Прегърнали се с овцата и призовали другите овце да блеят пред обора на магарето и да му викат „къш“. Магарето не се впечатлило, а продължило кротко да си преживя. Овцете поблели, поблели пред обора, па се разотишли.

И така вълкът и овцата направили ротационно правителство. Вълкът продължил да дерибейства из гората, а овцата се правела, че не забелязва, за да опази коалиционния мир и джентълменското споразумение.

Отношенията между двамата били чудесни. Вълкът научил овцата да яде месо. Тя отначало се дърпала, но после почнала редовно да си хапва месце. Най-много ѝ се услаждало агнешкото. Вълкът често отмъквал от кошарата по някое агънце и двамата с овцата си устройвали угощение. Докато оглозгвали кокалите на агнето, си припомняли как преди години са били врагове и се заливали от смях.

Ала овцата не изкарала девет месеца във властта. Един ден вълкът нещо не бил на кеф и я изял.

А кожата ѝ подарил на магарето в знак на уважение между институциите.

После си взел друга овца за правителството.

На ротационен принцип.

(Тази приказка е измислена. Всяко припознаване на реални събития или личности би било плод на гузно въображение)

Автор на тази приказка е Иво Сиромахов, писател, сценарист, драматург и тв водещ

сн. Pixabay