НовиниПРЕПОРЪЧАНИ

70 000 лв щета от разрушаването на затвора в Хасково

Юристите на община Хасково е можело в гражданското дело срещу бившия кмет Георги Иванов да завишат иска, но не са го сторили. Това става ясно от прессъобщение на съда. Юристите са пренебрегнали експертизата, която е по делото.

В петък стана ясно, че Окръжен съд Хасково е решил, че Иванов трябва да плати 89 000 лв заради разрушаването на сградата на затвора, която е паметник на културата от национално значение. Това е решението на гражданския съд. Няколко години преди това Иванов бе осъден от наказателен съд на 1 година условно с 3 години изпитателен срок. Присъдата на съдия Миглена Тянкова бе потвърдена и от Апелативен съд, и от Върховен касационен.

Това решение даде възможност на общината да си потърси парите, които са били изразходвани за разрушаването на сградата. От общината са приели, че трябва да искат 89 000 лв.

В хода на гражданското дело обаче експертизата е показала, че стойността на сградата към датата на разрушаване е в размер на 160 036 лева. Въпреки това от кметството не са променили иска си, а е можело обясниха днес от Окръжен съд Хасково.

„Съдът кредитира именно заключението на тази експертиза, но тъй като ищецът претендира сума от 89 000 лева, съдебният състав е приел, че искът следва да бъде уважен до предявения размер ведно с дължимите лихви“, пише в официалното прессъобщение, което бе разпратено до медиите.

Така щетата е близо 70 000 лв.

Потърсихме мнението на общината, откъдето ни заявиха, че няма да коментират съдебно решение. И изпратиха позицията на техните юристи. Публикуваме я без редакторска намеса.

„Община Хасково е предявила иск за 89 хиляди лева на база влязла в сила осъдителна присъда срещу Георги Иванов. В диспозитива на същата присъда е посочен размер от 89 хиляди лева, представляващ причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество.

Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила. При резултатните престъпления, каквото е това по чл.278б, ал.3 от НК, размерът на вредата винаги е част от състава на престъплението, като това се установява и от чл.102, т.2 от НПК, който постановява, че предмет на доказване в наказателното производство са и размерът на вредите.

След като имуществените вреди са били предмет на доказване и установяване в наказателното производство, тъй като те са елемент от състава на престъплението, и са част от диспозитива на присъдата, с която е осъден дееца, то на основание чл.300 от ГПК гражданският съд е длъжен да зачете задължителната сила на присъдата по отношение размера на нанесените имуществени вреди. Това е така, защото в случая, ако пред наказателния съд беше предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск, той щеше да го уважи. Това трябва да направи и гражданският съд, защото неговата функция е екцесорна, тя е следствие на приключилия наказателен процес“.

Гражданското дело е било просрочено в съда с близо 2 месеца. То стана известно в петък малко преди края на работното време.