И ВАС пита Конституционния съд за мандата на ВСС

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) също реши да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на основния закон във връзка с мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС), независимо от питането на главния прокурор Иван Гешев.

Върховните съдии Тодор Тодоров (председател на състава и докладчик), Росен Василев и Весела Николова отбелязват, че техните въпроси, макар и да са близки по смисъл с тези на Гешев, са с различно значение.

Въпросите, които тричленният състав поставя пред КС, са следните:

1.Прекратяват ли се с изтичането на мандата по чл. 130, ал.4 от Конституцията функциите на изборните членове на Висшия съдебен съвет в хипотезата, когато не са избрани нови членове от парламентарната квота, но са избрани нови членове от съдебната квота и са налице всички членове по право по чл. 130, ал.1, изр. 2 от Конституцията?

2.Конституционно допустимо ли е започването на изпълнението на функциите на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота да се постави в зависимост от изпълнението на задължението на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?

3.При наличието на изтекъл мандат по чл. 130, ал.4 от Конституцията и осъществен нов избор само на част от изборните членове на Висшия съдебен съвет конституционно допустимо ли е и при какви условия избраната част да започне изпълнението на функциите си?

На 29 май главният прокурор Иван Гешев сезира КС също с искане за тълкуване на основния закон за мандата на съвета като и той постави три въпроса:

1.Прекратяват ли се функциите на Висшия съдебен съвет с изтичане на мандата по чл. 130, ал.4, изр. първо от Конституцията на Република България на изборните му членове?

2.Конституционно допустимо ли е избраните членове от професионалната квота на новия Висш съдебен съвет заедно с членовете по право да формират нов състав на Висшия съдебен съвет?

3.Конституционно допустимо ли е Висш съдебен съвет с изтекъл мандат по чл. 130, ал.4, изр. първо от Конституцията на Република България да взема решения, включително по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на съдебната власт?

Конституционният съд вече образува дело по тях, но все още не се е произнесъл по допустимостта на искането.

Защо тричленният състав също се обръща към КС

В определението си ВАС посочва, че двете групи въпроси са близки по смисъл, но различни по значение и заради това е на мнение, че те не се дублират напълно.

„По първия въпрос е важно да се отбележи, че на прекратяване подлежат функциите на членовете на кадровия орган на съдебната власт, а не самия държавен орган.

Вторият въпрос на главния прокурор касае частна хипотеза, ограничавайки другите налични възможни такива при частично избрана квота било от съдебната власт или парламента.

Третият въпрос в двете групи е различен по начина си на формулиране и исканото тълкуване. Въпросът на главния прокурор дефинира конкретни хипотези, докато този на тричленния състав на Върховния административен съд търси принципно решение за всички магистрати, когато държавен орган не изпълнява вменените му по Конституция задължения за конституиране на други държавни органи“, изтъква ВАС.

Как се стигна дотук

Въпросите, които съставът отправи до КС, са по искане на съдията от Софийския апелативен съд (САС) Милен Василев, който обжалва отказа на Съдийската колегия на ВСС да го повиши в Търговската колегия на ВКС по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Той беше постановен на 22 ноември 2022 г., т.е. след изтичането на мандата на ВСС на 3 октомври 2022 г. В гласуването на решението са участвали трима от членовете на СК от съдебната квота – Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров (четвъртият – Олга Керелска, отсъства). Затова съдия Василев твърди, че решението да не бъде повишен във ВКС е нищожно, тъй като е взето от незаконен състав.

Миналото лято съдиите избраха шестима свои колеги за членове на ВСС, които обаче все още не са встъпили в длъжност, тъй като Народното събрание така и не излъчи свои представители в съвета.

През септември миналата година КС прие, че за да не се стигне до там с бездействието си парламентът да закрие орган на съдебната власт, старите му членове трябва да продължат да изпълняват функциите си. Решението на конституционните съдии обаче не се отнасяше пряко до ВСС, а за Инспектората към него.

В определението си тричленният състав на ВАС цитира именно това решение на КС, като отбелязва, че в него се казва, че „продължаването на изпълнението на възложените функции би могло да се определи като „несъщинско удължаване“ на определения мандат, защото не засяга установения срок и реда за избиране на съответния държавен орган, така както са предвидени в основния закон. То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган.“

„Минимално изискуемият състав на новия Висш съдебен съвет е избран от професионалната квота на съдиите, прокурорите и следователите в Република България. Не изпълни своите конституционни задължения Народното събрание, за да бъдат избрани всички членове на колективния орган“, посочва ВАС.

Върховните съдии изтъкват, че основание да се обърнат към КС намират в негово определение от 9 май 2019 г. по к.д. №5/2019 г./Lex.bg/