Ники Илиев: Парите за българско кино се изразходват без логика и гаранция

Бяла врана ли е режисьорът и актьор Ники Илиев на територията на българската киноиндустрия? Ники Илиев не се предоверява на културните чиновници, а търси други начини да създава кино. Той е автор, режисьор и участва като актьор в няколко известни български филма – „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Нокаут или всичко, което тя написа“, „Завръщане“.

Ники Илиев говори в „Нашият ден“ за съвременните снимачни площадки и продукта, за финансирането и Закона за филмовата индустрия, за таланта и късмета.

„Предизвикателство е да правиш частно кино в България. Формула няма. Но има някои неща, които излизат с времето. Аз съм на мнение, че всяко нещо, което си струва да бъде направено, си струва в началото дори да бъде направено зле, докато започне да се получава. Защото само така се учим. Когато аз дебютирах, нямаше други такива примери и се получи с течение на времето и с проба-грешка. 

Открих, че човек трябва да е много постоянен и същевременно с това да бъде отворен към новите неща и да се адаптира, и да търси партньори, които имат полза от него, колкото и той от тях. Ние тръгнахме в посока по-скоро на продуктово позициониране и започнахме да търсим варианти – ако снимаме на дадено място, то да е добро и за филма, и за мястото.“

Философията на актьора за по-добър живот: „Да се концентрираме върху нещата, които можем да променим, и да оставим тези, които не можем да променим. Затова се опитвам да страня от други проблеми в българското кино и неща, които не ме засягат. Решихме с моя копродуцент Башар, че можем да правим частни филми и сме едни от малкото, които го правят консистентно, и решихме да се концентрираме върху това. То дава резултати – тази упоритост, тази дисциплина. И си осъзнат, готов да учиш, готов да признаеш грешките си и да поемеш отговорността си, защото не всеки път нещата се получават.“

Относно Закона за филмовата индустрия: „Честно казано, не съм много наясно. Мисля, че са отпуснати повече средства за кино тази година, което е чудесно. Това е добре. Въпросът обаче е, че начинът, по който се изразходват парите за българско кино като цяло, не следва никаква логика и независимо колко пари ще се раздадат, това не дава гаранция, че резултатът ще бъде по-добър. А може би същите хора, които вземат към момента, ще вземат повече пари, а няма да се правят повече филми. Затова трябва да се носи отговорност, когато се дават средства на дадени продуценти, да се видят техните резултати и да има последствия – положителни или отрицателни.“/БНР/

13 януари е определен за деня на българското кино

Снимка: All she wrote / Нокаут