ОТКАЗЪТ

Зловещо е да чуваш патетиката по време на национални празници. Защото в момента българите водят най-жалките и излишни спорове помежду си. Спорове, водещи до адово разделение. Няма да давам примери.

Сещам се само за едно – отказът на българите да правят история.

Краят на историята у нас е просто нечовешки мързел, космически страх и безсмъртно отлагане на важните неща.

Да се прави история е подиграно днес.

Унижено е желанието да се прави, каквото и да е, камо ли история. Историята е оставена в ложето на Великите сили, Високата порта, Третия Рим или някакъв Картаген, който някой друг, (но не ние!) ще разруши. Оргия някаква, чужда.

А решението взето преди Радецки е история. Решението на 18-годишните, създали Съединението е история.

Решение, променящо историята е да станеш хайдутин, политик или да напишеш “Записките”, да станеш Вела Пеева, да си късоглед и да стреляш, да си ятак или дисидент, разказващ вицове. Да си уверен, че ти трябва и друго, освен хладилник, телевизор и кенеф – тази свещена Троица на днешния българин.

Това, решението да правиш история, днес го няма.

Българите са първата нация, която ще изчезне през 21-век, защото получиха от световната индустрия всичко, в което са влюбени. Алкохол, мазнини, натриев глутамат, порно, сурогати на изкуство и чиста природа, произтичаща от един оксиморон – правото да имаш пари за бензин и да пътуваш извън България.

В този списък няма дори стоматологични услуги. Няма зъболекар, не знам защо, но явно така сме решили.

Отказът да правим история е чудовищна грешка. Някой друг вече прави историята ни днес. Докато…. българите се забавляват до смърт с най-евтините кренвирши на света. До смърт, amused to death.

П.П.

Защо ли още го приемам лично, не знам. Всъщност пиша това на шега.

Вчера споменах на висок глас думата “педал” в едно китно наше село, на мегдана. Хората около мене се огледаха , заозъртаха…. и почнаха да ми шъткат. Както едно време, в милиционерските времена. Хубави хора, българи. Имат паметна плоча на някакъв хайдутин в края на селото.

Но имат и традиция да спазват стриктно забраните за някои думи. Във всяка една епоха, различните думи, каквото там е забранено. Старателно, до смърт.

Източник и снимка: Lentata.com