Прокурорите прогледнаха и излязоха с остра реакция
Остра реакция на Асоциация на прокурорите в България по повод събитията в съдебната власт и и законодателни промени в страната.
Публикуваме писмото без редакторската намеса.
Повлияни от събитията в страната ни от последните месеци, пряко засягащи всички граждани на Република България и конкретно правната сигурност в държавата, изразяваме своето сериозно притеснение от част от направените от Народното събрания законодателни изменения, от начина на тяхното приемане и последиците от това.
Трябва ясно и категорично да се подчертае, че магистратите в България имат правото да изразят своята позиция в защита на върховенството на правото, правната сигурност в държавата и независимостта на съдебната система и не следва да бъдат укорявани и обругавани за това. Именно защото българските прокурори продължават ежедневно да отстояват държавността и да защитават интересите на гражданите, считаме за нужно да посочим, че разигралите се събития около съдебната система пораждат в цялото общество сериозни съмнения за недопустима пряка политическа намеса и въздействие въз основа на неясни мотиви и при пряко погазване на основни принципи на правото.
Събитията от последните седмици са силно притеснителни, но е важно да се оповести ясно истината. За нас като прокурори най- важни са спазването на законите и правовия ред, но считаме, че наблюдаваме точно обратното-порочна законодателна практикада се прокарват изменения между първо и второ четене от отделни депутати, чрез които се заобикаля целият разписан процес по приемане на закони. Последните изменения на ЗСВ показаха именно това. Заедно с част от измененията в НПК, те оставят съмнения, че са мотивирани не от стратегическата и желана от всички магистрати и граждани цел за усъвършенстване на работата на съдебната система като цяло и в частност на прокуратурата, а от цели породени от конюнктурната политическа обстановкаи от стремежа за постигане на точно определени кадрови промени. Подобни цели са несъвместими с прозрачния и легитимен законодателен процес.
С измененията в Закона за съдебната власт беше въведен различен ред за избор и за освобождаване на Председателите на ВКС и ВАС и на Главния прокурор от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/- за председателите на двете върховни съдилища това да става с квалифицирано мнозинство от 17 гласа, а за Главния прокурор с обикновено мнозинство от 13 гласа. Конституционната логика повелява вземането на кадрови решения за тримата висши представители на съдебната власт да се извършва по еднакъв ред, като израз и гаранция за спазване на принципа на правната сигурност в държавата. И това не е случайно и има своя дълбока логика- гарантиране на интегритета и независимостта на институциите, които те олицетворяват и създаването на защитен механизъм, който да опазва тяхната независимост от политически или друг тип влияния.
Отново припомняме и подчертаваме, че Прокуратурата на Република България е част съдебната власт и прокурорите имат еднакъв магистратски статут със съдиите и следователите, но са натоварени с различни функции, което намира израз и по отношение на Главния прокурор и Председателите на ВКС и ВАС.
Главният прокурор е институция, създадена от Велико Народно събрание и поради тази причина има равен статут с председателите на ВКС и ВАС. Избирането и освобождаването от длъжност на заемащия поста магистрат, който във времето ще е различен, следва да става при наличието на сериозни и категорични основания, по ясни критерии, при съблюдаване на открита, справедлива и състезателна процедура и без каквато и да е политическа или друг вид нерегламентирана намеса. Квалифицираното мнозинство играе ролята на бариера именно пред подобен род нелегитимни влияния.
На фона на внезапно и светкавично развилата се процедура във ВСС по освобождаването от длъжност на Главния прокурор, в магистратската общност и в цялото ни общество се породиха редица съмнения, притеснения и възникнаха множество важни въпроси. На тези въпроси трябва да бъдат дадени отговори и да бъдат взети решителни и категорични мерки за да не бъде допускано в бъдеще засягане независимостта на съдебната власт и поставяне под съмнение на нейното добро име. Отново подчертаваме, че тази проблематика е принципна и основополагаща, като е късогледо, вредно и опасно да се персонализира.
Конституционно допустимо ли е ВСС с изтекъл мандат да взема решения по отношение на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор и другите административни ръководители в органите на съдебната власт? Допустима ли е хипотеза ВСС с изтекъл мандат да взема решения за избор на нов главен прокурор? Следва да бъде отчетено, че мандатът на същият е седем години, което на практика, при сериозните съмнения в обществото относно необяснимата бързина на разиграващите се събития, ще предотврати възможност за избор на главен прокурор от следващ, законно избран ВСС. Какви биха били последиците, ако Конституционният съд приеме, че настоящият ВСС е с прекратени функции и е конституционно недопустимо да взема решения? Каква юридическа и което е по- важно морална стойност ще имат вече взетите неговите решения и с каква легитимност пред нас прокурорите, а и пред цялото общество ще е евентуално новоизбран от настоящия състав главен прокурор?
На този фон, наблюдавайки заседанието на ВСС по освобождаването на Главния прокурор, считаме, че останаха редица съмнения относно проведената процедура. Наведоха се аргументи за нарушения на Конституцията на Република България– чл. 56 и чл.57 във връзка със засягане на неотменимото за всеки гражданин право на защита, което ясно бе посочено и от председателя на ВКС при проведеното обсъждане. Цялата проведена процедура не даде ясен и убедителен отговор относно мотивите за нейното иницииране и спазването на реда на нейното протичане, което пък от своя страна прави атакуем и крайният резултат. Виждаме, че в юридическите среди и сред обществото има различни интерпретации на употребената от главния прокурор фраза, послужила като повод за стартиране на процедурата. Магистратите имат същите права, защитени от Конституцията, както и останалите граждани и при определени обстоятелства могат и трябва да изразят позиция, включително и на институционално равнище. Това право е гарантирано от Конституцията, като е подкрепено и от практиката на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Мнението на българското общество също не е без значение. Особено притеснително е, че щом подобни действия, които пораждат сериозни съмнения за политическо влияние, са възможни срещу един от тримата най- висши представители на съдебната власт, какво остава за редовите магистрати.
Контрол върху действията на главния прокурор и всеки един магистрат трябва да има и това е израз на съвременните европейски и демократични правни принципи. Този контрол обаче категорично трябва да се осъществява при кристална прозрачност, принципност, конституционосъобразност и справедливост. Защото, ако са налице пороци и съмнения за нерегламентирана намеса, това пряко засяга върховенството на правото и независимостта на съдебната система. Независимост, която не е привилегия, а е гаранция магистратите да могат спокойно да изпълняват своите функции и с действията си да защитават законността и правата и свободите на гражданите.
Категорично възразяваме и срещу преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, които засягат избора на членовете на ВСС от професионалната квота. На практика с тях се анулират взети в съответствие със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в периода 4 юни- 9 юли 2022 г., както и влезли в сила решения на петчленни смесени състави на ВКС и на ВАС относно проведените избори. По този начин законодателната власт иззе управленски функции на съдебната власт, наруши разделението на властите и пряко се намеси в независимата съдебна власт, касирайки законния избор на съдии, прокурори и следователи. Тук изобщо не следва да има персонален момент, а да се осъзнае че се създава опасен прецедент законодателната власт поради конюнктурни и неясни съображения пряко да се намесва в конституционната идея за самоуправление на съдиите, прокурорите и следователите. И че по този начин се създава лост за влияние и заплаха върху бъдещата дейност на всеки един състав на ВСС. Още повече, че кризата и неяснотите относно работата и легитимността на ВСС са пряка последица именно от отказа на няколко поредни парламента да изпълнят конституционните си задължения и да изберат свои представители в органа осъществяващ управлението и администрирането на дейността на съдебната власт.
Не можем да отминем и случило се сотделянето на следствието от прокуратурата. Тук напълно споделяме изказаните в публичното пространство становища от редица юристи и неправителствени организации, че с процедурата по приемане на този законопроект са осъществени нарушения на законодателния процес– нарушени са чл.88, ал.1 от Конституцията, чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и глава осем от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Съществена част от разпоредбите бяха приети само с едно гласуване, което е в противоречие с чл.88, ал. 1 от Конституцията. Става въпрос за предложените между двете четения промени от един народен представител. Така изключително съществени изменения, променящи концептуално мястото на следствието в системата на съдебната власт, бяха приети експресно, без обществено обсъждане и в разрез с нормите на ЗНА и с ПОДНС.
На фона на цялостната криза в нашето общество, считаме, че всяка намеса в работата на независимата съдебна власт, прокарана чрез законодателни изменения следва да не става на парче и в последния момент на второ четене на законопроекта, а при ясно заявени от вносителите намерения, предварително обсъдени от магистратите, академичната общност, НПО и от гражданското общество. Приемането на законите и провеждането на процедурите по тях следва да става по прозрачен и предвидим ред, съобразно предписаната в Конституцията и законодателството процедура и пред очите на цялото общество.
Считаме, че произнасянето в разумен срок от страна на Конституционния съд по основополагащите въпроси, с които е сезиран, е от изключително важно значение, не само за съдебната система, но и за българското общество.
Заявяваме, че гласовете на разума, професионализма, принципността и морала имат значение! В лансираните в публичното пространство откъслечни идеи за конституционни реформи присъстват екзотични, неприложими и категорично вредни за българските условия предложения. Конституционното място на Прокуратурата на Република България, като гарант срещу произвол и засягане основните ценности на обществото ни, е в съдебната система. Необходим е истински, задълбочен, професионален и принципен дебат.
Вярваме, че представителите на всички власти, гражданското общество и хората трябва да осъзнаят, че само и единствено модерна, авторитетна, независима и отчетна съдебна система е гарант за изпълнение на нейните основополагащи в съвременния демократичен свят функции за защита на върховенството на правото, законността и справедливостта! И всички участващи в процеса на осъществяване на правосъдната реформа са длъжни да работят именно в тази посока!
