Историк: Премахването на 3 март е игра с огъня, зад предложението стои ДБ

„Предложението да се промени датата на националния празник е откровена провокация към обществото, която е сериозно подготвена. За тези господа очевидно е проблемна дата – тя напомня за връзката между българския народ и руския народ. А защо сега? Става въпрос и за политкоректност, но и за откровена провокация към нашето общество, чиито последици могат да бъдат много страшни.

С това предложение се цели подмяна на обществения дебат и „вместо да се занимаваме със сериозни въпроси – директното вкарване на България във война, на нас ни беше предоставен есенно-зимен дневен ред от рода на „големия проблем“ за националния празник, изтъкна историкът. Според него темата за националния празник ще бъде доминираща и в кампанията за местните избори.

Но покрай този фалшив, изкуствен дебат, който се налага на нашето общество, могат да се разгорят изключително ожесточени дебати, които да налеят вода в мелницата на хора, които не искат съвместното съжителстване между етносите в нашата държава – радикализация на някои елементи около протурски национализъм. Този изкуствен дебат безспорно ще създаде напрежение между българи и турци. Той затова е и замислен.

За младите турци възродителния процес е вече далече. Ако ДПС започне да губи електорат, този дебат за националния празник, за ролята на Русия за нашето Освобождение ще заостри вниманието и ще канализира вота за ДПС в една конкретна посока.

Игра с огъня за цялото българско общество, даже за ловка политическа формация като ДПС и подчерта, че зад предложението стои сериозна подготовка.

Зад това предложение стои ДБ. То е насочено като провокация към нашето общество и много добре подготвено.

Тази политическа дъвка се дъвчи от началото на промените, но нито Филип Димитров, нито Иван Костов си позволиха да направят подобна стъпка, допълни той.

Те донякъде се съобразяваха с общественото мнение. Но вече на власт имаме хора, на които не им пука какво мислят българите. Зад тях е посолството и това им стига. И това е явна демонстрация – ние правим това, което искаме, вие нямате думата.

Националният празник на една държава – може да погледнем държавите около нас със сходна политическа съдба, това е политически празник. Избира се дата, която има политическо значение, докато 24 май е духовен празник, празник на духа, донякъде наддържавен, тъй като започва да се чества още когато няма българска държава.

Коментарът направи в интервю за БНР историкът Войн Божинов