Историята на вазелина…

Робърт Пири го взе на Северния полюс. Има песен, написана за него. Прави усмивките ни да искрят. С него се мажат краката на вендинг машините против буболечки. Използва се за прически. Пази кокошките от измръзване. Предпазва дупетата на малките деца и е безценен за девствените. Един химик каза, че с една супена лъжица от това на ден нещо е успял да стигне завидната възраст от 96 години. Дами и господа – вазелинът.

Името на вазелина идва от немската дума за вода (Wasser) и гръцката дума за зехтин (έλαιον) – лексикална смесица, точно толкова нетипична, колкото месицата на вода и зехтин. Неговият създател, Робърт Чезбро, e доставчик на осветително масло и химик от Англия, който забелязва, че в петролния бизнес могат да се направят страхотни пари, много по-хубави от бизнеса с китова мас, в който е той се подвизава досега. През 1859, на 22-годишна възраст, той харчи всичките си спестявания за билет до Тайтъсвил, Пенсилвания, за да се срещне с нефтените барони там. Докато обикаля нефтените находища, той забелязва един от служителите да стърже плътна, тъмна паста от коляното на нефтена помпа – съответно пита какво е това. Обяснява му се, че досадната восъкообразна лепкава слуз излиза заедно с необработения материал и полепва по машините; ако не се чисти често, ще спре целия механизъм. Също така, някои хора смятат, че от нея раните зарастват по-бързо. Последното уточнение възбужда любопитството на бизнесмена химик и той си тръгва с цяла кофа от гадната паста.

Робърт Чезбро

Понеже ваксата е безполезна за нефтената индустрия, Робърт знае, че процентът печалба ще е голям и като химик бързо се заема с пречистването и избистрянето й. Отнема му 10 години да я направи на безцветения, безароматен гел, който знаем днес. Трябва да имаме предвид, че през 19 век единствените подобни масла са свинската мас, гъшата грес, зехтинът, чесновото масло и някои горчици – ако не са абсолютно пречистени, всяко от тях се разваля за много кратко време.

Чезбро изпробва гела върху себе си – той се порязва, намушква, изгаря и полива с киселина, а след това нанася от него върху всяка рана. Първата фабрика за вазелин отваря през 1870, а патентът излиза две години по-късно. Но продажбите вървят зле. Фармацевтите не проявяват интерес към продукта, дори когато им показва собствените си рани, които са на различен етап на заздравяване.

Затова Робърт просто започва да пътува и да го раздава. Той прави мазохистичните си експерименти пред публика… и тя му се връзва. След това отива да си купи още от аптеката, но аптекарите не разполагат с вазелин. И така поръчките към химика заваляват. Първото основно масово приложение на вазелина е като лекарство, което е иронично, защото по-късно ще се докаже, той няма никакви лечебни свойства – единственото му полезно свойство е да пази раната от бактерии и мръсотия.

Но никой не може убеди Чезбро, че мехлемът му не е чудодеен. Когато заболява от плеврит, той се потапя от главата до петите във вазелин и скоро оздравява. Малко преди да умре (на 96-годишна възраст) признава, че от няколко години хапва по една супена лъжица вазелин на ден.

Има ли въобще нещо, което това мазило не прави…

Източник и снимка: chr.bg